„Сорая“ по пътя на войната. Революцията не е еволюция!

Не са много книгите, които ме оставят безмълвна и след които ми е трудно да зачета отново. Но „Сорая“ успя да ме накара да замлъкна за миг… после за два… за три. Знам, че нямам право на това мълчание, защото ми е дадена привилегията да говоря… и да пиша, дори от името на онези, на които то е отнето.

Защото има хора, които са безгласни. Хора, чиито пулс спира да вибрира, още приживе. Те са толкова латентни, толкова непреходни, че те е страх да мислиш за тях като за смъртни, защото знаеш, че оставят диря след себе си.

Нещо подобно изпитах, докато четях „Сорая“ на Мелтем Йълмаз. Героите ѝ ми оставиха белези. Знаете как има персонажи, които бързо забравяте. Комерсиални са и просто избледняват от съзнанието и сърцата ви. Но има и такива, които припознавате като ценни и искате да обезсмъртите, запомняйки ги. И това не е никак трудно, защото неусетно ги сливате със себе си. Наблюдавате пълнокръвните им вени, които започват да туптят от страниците. Пулсът им се слива с вашия.

Можете ясно да си ги представите – лицата им, жестовете, походката.

Можете да предвидите действията им и точно те… остават да живеят във вас дълго след като затворите последната страница.

Опитвам се да си представя как бих се чувствала, ако бомбите започнат да падат под моето небе и куршумите завалят покрай ушите ми. Как бих съществувала на пътя насред нищото, далеч от родината майка, която бавно умира под напора на политическия интерес.

Докато четях „Сорая“, се опитах да си представя живот навън… някъде отвъд пределите на моята държава. Дори в момента хиляди българи бягат – заради бедността, застиналата във времето икономика, замрялото в прашните учебници образование от време оно… но аз не мога… не бих могла да се отправя към терминала.

Ами ако трябва…?

Как бих се усещала в палатка сред нищото – немила и недрага – като онези – Вазовите персонажи? Без дом и пари. Без място, на което да принадлежа и вещ, която да нарека своя.

Аз ще ги обичам ли? Домакините си? Които са гледали отстрани на случващото се и са оставили мен и хиляди като мен да бъдат прокудени? Не бих могла да знам.

И ние така ги гледаме и от там ги познаваме – от вестници и телевизиите, от политическите обосновки и световните доктрини и концепции за „мир”, „интерес”, „военна зона”, „деескалация”. Все термини, стоящи добре на хартия! 

И просто не мога да не се запитам в подобна ситуация – кое действие е по-адекватно – да избягаш или да останеш в борба, изходът от която не предначертаваш ти, а нечии геополитически курс на действие?  

„Сорая“ е реалността, която се простира на броени километри от нас. Дълго отлагах тази книга. Все не й идваше времето. Поради някаква причина не усещах посланието ѝ –

Когато любовта е по-разрушителна от войната

– стори ми се толкова банално и плоско. Е, когато прочете книгата, ще осъзнаете смисъла. Факт, по-разрушителна е, когато е лъжовна. Когато е измислена и продиктувана от нуждата.

Но преди да се впусна в анализ на привързаностите, ще поговоря малко за бежанските лагери. Сорая бяга от войната, която разрушава дома и семейството ѝ. Без да коментирам справедливостта (или нейното отсъствие) ще кажа, че няма оправдание за нехуманността и безсмислието на куршума.

Войната стои едно стъпало над животинското разбиране за правда. 

Революцията не е еволюция.

Войната те оставя сам и бездомен. Брат ѝ умира. Баща ѝ е парализиран. Майка ѝ губи разсъдъка си. Сорая остава сама сред своите. Тя е достатъчно голяма, за да мине за дете, но и достатъчно малка, за да бъде жена. Няма нищо златно в тази среда, не мислите ли?

Наивно и неинформирано вярвах, че бежанските лагери в Турция са по-човечни от гледна точка на сходната религия. Наивно мислех, че хуманността на хората изплува от дълбините на егоизма при бедствие. Но уви… наскоро цитирах изследване, което доказва точно обратното. Дефицитът на хуманност, който настъпва в обществата в криза.

Единственото спасение на Сорая (и хилядите млади момичета) е да се ожени. Съпругът е билетът за измъкване. Иначе ги отдават под наем. Властите… пазителите в лагера. На мъже… за секс. Сводничат, за да печелят. Жената е стока. Има ли стока, има и бизнес. Търсенето определя предлагането – висш икономически принцип.  

Войната е бизнес!

И тук идва любовта. Не искам да ви развалям „удоволствието“, говорейки за т.нар. стокхолмски синдром, нито да ви вкарвам в заблуди. Вие сами ще откриете любовта в книгата.

Защото… и любовта е бизнес!

Както казва Сорая накрая:

…кръшни женски смехове… Възможно най-фалшивите, различими само за жена.

Винаги имам надежда за неболезнен край към книгите, в които се влюбвам.  

Уви… и реалността е вече книжна. А грубата действителност рядко има безболезнен край!

Поздравления за издателство СофтПрес

Advertisements

Али и Закия се влюбват … но в Афганистан

22LOVERS-videoSixteenByNine1050-v3

Али и Закия се влюбват… до тук добре, но ако за Запад най-естественото нещо е брак по любов, то на Изток, особено в Афганистан – това е незаконно. Брак по любов е дело, което се заклеймява като неморално, третира се като предателство спрямо семейната чест и е вид престъпление, което се наказва подобаващо.

Добре дошли в свят, в който мъжката част от семейството решава за кого и кога де се омъжи момичето, без значение на колко е години, готова ли е, влюбена ли е?

Това е свят, в който обърнеш ли се срещу семейството, си мъртъв – просто те убиват – с брадва, с огън, с камъни… 

Всяка година около 5000 млади жени стават жертви на „убийствата на честта”. И затова двамата влюбени са принудени да напуснат родното си място, преследвани от полицията и семейството на Закия. Медения си месец прекарват в затънтена пещера, а на първата годишнина от сватбата все още се крият.

Род Нордланд е кореспондент на „Ню Йорк Таймс”. Отразявал е събития в над 130 държави. Носител е на „Пулицър”. Статиите му, публикувани през 2014-2015 г., превръщат Закия и Али в медийни звезди. Зад каузата им застават Джон Кери, държавен секретар на САЩ, и Саманта Пауър, постоянен представител на САЩ в ООН. За първи път от основаването си „Ню Йорк Таймс” призовава читателите си да изпращат помощи за бегълци от закона, каквито от формална гледна точка са афганистанските Ромео и Жулиета.

Screen-Shot-2016-02-12-at-12.12.21-PM

Това, което прави авторът всъщност, е да даде гласност на тази история, да даде шанс на тези хора да бъдат чути и техните истории да бъдат разказани.

Авторът изкарва на светло онова, което се случва в обществата на Изток. Не, че тези неща не се знаят, но Али и Закия имат нужда от тази подкрепа. Хиляди жени имат нужда от тази подкрепа, защото там те нямат право на глас, нямат свободни воля и избор и не могат да се защитят по никакъв начин.

Важно е хората да се замислят. Колкото повече хора са в подкрепа на това жената да има глас и любовта да има глас, толкова по-голям е шансът институциите да спрат да си затварят очите и да започнат да работят адекватно, именно поради натиска на общественото мнение.

Ако няма обществена позиция, властовите структури позволяват подобни престъпления срещу човечеството да остават ненаказани, защото всичко е прекалено политизирано. Ако гласовете на хората не се обединят и не се извисят над тези политики и политически интереси, хора като Али и Закия ще бъдат убивани постоянно.

Браво на издателство Ера за тази прекрасна книга. Препоръчвам! 

Ozone.bg! Книжно разопаковане (2)

Книжен канал : Stef’s Library

Facebook : https://www.facebook.com/stefanie.evgenieva

Instagram : https://www.instagram.com/stefani.evgenieva/

DSC09150

Преди няколко дни беше рожденият ми ден и за да ме зарадват от Ozone.bg ми направиха прекрасен подарък. Споделям с вас книгите, които пристигнаха и станаха неразделна част от почивката ми. 

DSC09142

Обожавам тези книги! Всички до една. Имах огромното желание да ги имам и съм истински щастлива от факта, че вече са в библиотеката ми.

1.

Започвам с “Има ли места в рая” на Даян Шаер (Издател: Фабрика за книги), за която тук само ще спомена, а отделно ще снимам ревю и ще напиша блог пост, защото държа да включа цитати от книгата. Този роман ми стана един от любимите и определено за 2017 се нарежда на челните места.

Авторката разказва за Сирия и войната, която се води там, за бежанската вълна, за взривовете и пълните болници. За цялата човешка трагедия, изпълваща страната по време на боевете!    

 

2. 

“Сорая” от Meлтeм Йълмaз, издава СофтПрес! Отново книга на любимата ми тематика – обожавам Близкия изток. Историята е бaзиpaнa нa жypнaлиcтичecки paзcлeдвaния oт бeжaнcкитe лaгepи в Typция.

Koгaтo любoвтa e пo-paзpyшитeлнa oт вoйнaтa… Любoвтa e пo-cилнa oт вcякa вoйнa, зaщoтo e пo-yнищoжитeлнa…

Soraya_670x250

Двaйceтгoдишнaтa Copaя бягa oт вoйнaтa в Cиpия, къдeтo гpaдoвeтe миpишaт нa гняв и кpъв, и ce пoдcлoнявa в Typция c нaдeждaтa зa нoвo бъдeщe. Koгaтo ce cъглacявa дa ce oмъжи зa тpийceт гoдини пo-възpacтeн мъж, пoпaдa в oщe пo-cмъpтoнoceн oт вoйнaтa кaпaн: любoвтa.

Boйнa, лaгep, poбcтвo и мнoгoжeнcтвo… Жypнaлиcткaтa Meлтeм Йълмaз oпиcвa cпиpaщaтa дъxa иcтopия нa eднa cиpийкa, пpeгъpнaлa cвoятa иcкpицa нaдeждa в житeйcкaтa бeзизxoдицa, къдeтo нямa мяcтo зa oбич. Дpaмaтичeн и зaтpoгвaщ e paзкaзът зa бeлeзитe в дyшитe нa бeжaнцитe, cпacили ce oт гpaждaнcкaтa вoйнa в poдинaтa cи. Paзтъpcвaщo eмoциoнaлeн, в дyxa нa клacикaтa „He бeз дъщepя ми“, нeyдoбният poмaн „Copaя“ гoвopи пpeз глeднaтa тoчкa нa вcичкитe cи гepoи, a извoдитe ocтaвя нa читaтeля.

 

3. 

“Кръгът” от Дейв Егърс (издателство Жанет 45). Книга, която признавам си, все отлагах във времето. Дори първо отидох да гледам филма и разбира се ми останаха прекалено много питанки, относно сюжетната линия и замисъла като цяло. 

Много ми хареса идеята, която се е опитал да развие Дейв Егърс, затова нямаше как да оставя нещата просто така… Искам много, много подробности. Убедена съм, че ще ги получа от романа. 

watson-hanks-circle

 

4. 

 

“Каравал” Стефани  Гарбър. Издава: Бард.  Тази книга кой ли не я похвали, най-вече заради красивата корица :))))) Така, че … и аз се изкуших и нямам търпение да я прочета. Имам доверие на Бард – затова на сляпо си поръчах книгата без да знам изобщо за какво се разказва в нея. 

Скарлет и Тела никога не са напускали своя мъничък остров и отдавна копнеят за чудесата на Каравала, ежегодното едноседмично представление, където на публиката е позволено да участва в шоуто наравно с артистите.

Каравалът е магия. Мистерия. Приключение.

Когато дълго чаканите покани най-после пристигат, изглежда, че мечтите на двете сестри най- сетне са се сбъднали. Ала едва стъпили на брега на вълшебния остров, Тела изчезва, отвлечена от Легендата, мистериозния собственик на Каравала.

Скарлет е чувала, че всичко, което се случва на Каравала, е постановка, ала въпреки това бързо попада в опасните мрежи на любов, магия и разочарования.

Така или иначе, трябва непременно да открие сестра си, преди играта да стигне до своя край и Тела да изчезне завинаги…

Това е анотацията на книгата. Звучи интригуващо, но не загатва почти нищичко от сюжета. 

Processed with VSCO with g3 preset

Как ви се струва изборът ми? Чели ли сте някоя от тези книги? Ще се радвам да споделите впечатления! 

Никога не ме оставяй – Казуо Ишигуро

Да принизиш ужаса до нормалността и да го направиш апатичен… 

Това създава Казуо Ишигуро – един нормален свят, базиран на ненормалното, нехуманното. Във време, в което ценностите са размити и малко неща вече имат реално значение, Рук Кати и Томи израстват и се учат да творят и да обичат. 

DSC09226

Анотация: 

Издателство : Лабиринт

Брой страници: 264

„Никога не ме оставяй“ е разтърсващ разказ за нашата невинност и загубите, които понасяме. Като деца Кати, Рут и Томи учат в училище-пансион за богати в разкошната английска провинция, където царят тайнствени правила и където учителите непрекъснато напомнят на питомците си колко са специални и привилегировани. Години по-късно Рут и Томи отново се появяват в живота на Кати и тя за пръв път обръща поглед назад към споделеното им минало, за да се опита да проумее какво именно ги е правело толкова специални и как привилегированото им положение се е отразило на по-късния им живот.

Този роман беше болезнено апатичен. Със смесени чувства съм. Дори не мога еднозначно да отговоря дали ми хареса. 

Идеята – ДА! 

Изпълнението – ? 

До последно прелиствах страниците с надеждата, че след следващите редове ще изпитам истински това, което би следвало да изпитвам, четейки подобен сюжет. Но усещанията и преживяванията на героите, не ми го позволяваха. Сякаш ме държаха на разстояние от тях. И то не на педя …. за да мога да си кажа … “още малко… само още малко… и ще докосна душите им”. Нееее… разстоянията бяха непреодолими. 

Така и не ги почувствах в себе си. Знаете как има персонажи, които влизат и остават в сърцата ви безвъзвратно. След като затворите последната страница, те вече са направили гнездо в ума ви и там продължават да виреят. 

Не съм убедена, че тук се получи по този начин. Жегнаха ме техните преживявания, но не ме потопиха. Не ме заляха отгоре, не ме накараха да копнея по тях. 

Дори това красиво заглавие не беше базирано на нещо непреходно. Да, имаше своят смисъл в романа, но на мен не ми беше достатъчно. 

Може би просто не беше моята книга

Но определено замисълът е оригинален и историята ще ви трогне, и ще постави пред вас дилеми, които вероятно преди не сте допускали до съзнанието си.

Книгата можете да поръчате от ozone.bg с безплатна доставка. Все още можете и да се възползвате от намалението им – Избери 4 книги и ние ще ти подарим еднатаАз вече имам няколко поръчки и съм много доволна. 

Пожелавам ви приятно четене! 

Книжно разопаковане (Ozone)

DSC09119

Както стана ясно от предишния ми пост, преди ден видях, че в Ozone.bg има нова промоция. “Купи 3 книги и вземи 4-та безплатно”. Колебах се съвсем мъничко… накрая подадох на изкушението. 

Този път мисля, че имам страхотни попадения. Видео ревю на книгите, разопаковане и първи впечатления от тях, можете да видите в моя канал – Stef’s Library, както в Youtube.com, така и във Vbox7.com

Ето така пристигнаха книгите! 

 

 

1. 

Първата книга, която поръчах, е на японския автор Казуо Ишигуро – “Никога не ме оставяй”. Жанрът е антиутопия, издателството „Лабиринт“.  Японските автори не са толкова комерсиални и това донякъде ги прави по-трудни за четене и асимилиране. Просто умовете им виждат и пресъздават света, емоциите и усещанията по различен начин. Убедих се в това след като прочетох “Зодиакални убийства” на Шамада Соджи – много напрегнат и оплетен криминален роман, който изисква голяма доза търпение и внимание към детайла. Определено не знаете какво ще се случи и защо се случва. Няма нищо общо с комерсиалните кримки, при които на 50-та страница сте разбрали кой е убиецът и защо убива. 

DSC09101

Откровено казано, корицата на “Никога не ме оставяй” изобщо не ме грабва. Просто няма достатъчно силно внушение и не ми въздейства на емоционално ниво. Но сюжета ми допада. Отдавна ми се чете роман, засягащ етични ценности и поглед към света от позицията на някой, който има (условно) представа защо съществува. 

От тази книга поръчах два броя, защото с мой колега заедно я открихме и искаме да изживеем посланието, което носи – едновременно. 

 

2.

19657216_1720613831302035_4980405932049665130_n

Преминаваме към второто заглавие, което вие вече сигурно сте видели на страницата ми във Фейсбук, още преди седмици. Когато открих “Задръж звездите още миг” от Кейти Хан, (издателство Бард) се влюбих моментално и непреодолимо в руската корица. За мен тя е истински шедьовър. Съчетава всичко, което обичам. Космос, Вселена, нежност, отдаденост! 

“По-добре да сме мъртви, отколкото да не сме любопитни.”

 

За съжаление българската корица далеч не изглежда толкова емоционално свързваща читателя със самата книга. Тук отново заложих на сюжета и на желанието си да прочета нещо различно от стиловете, към които се придържам напоследък. 

 

Описанието, което откривам на гърба на книгата, ми напомня на филма “Гравитация”, което донякъде ми харесва. Купих книгата с не малки очаквания и се надавам те да бъдат оправдани. Това ще бъде един от романите, които съм решила да взема на кратката си почивка, така че определено ще ви държа в течение! 

 

3.

И третата книга, която ми е личен фаворит и с която все пак се придържам в голяма степен до стиловете, които чета в последно време, е “Училища от камък” на Грег Мортенсът. Издава едно от любимите ми издателства – Хермес

DSC09105

Обожавам тази книга без да съм я прочела. След “Да четеш Лолита в Техеран” от Азар Нафизи; “Влюбените Ромео и Жулиета от Афганистан” на Род Нордланд; книгите на Ориана Фалачи и ред други с подобна тематика… когато открих Мортенсът като автор исках единствено да имам неговата книга. Отново по действителен случай. Разказва от първо лице. В романа има снимки. Изобщо… впечатлена съм още преди да съм започнала същинското четене! 

DSC09107

Надявам се изборът ми да ви допада. ❤ 

 

Книги от Издателство Артлайн (поръчки от намалението на ozone)

Здравейте четящи…. ❤ 
Не знам за вас, но аз обожавам книжните намаления. Поне веднъж на ден разглеждам различни електронни книжарници (поради невъзможността непрекъснато да обикалям истинските :(((). 
Ozone.bg се превърна в любима ми платформа за пазаруване на книги. Признавам, обичам store.bg, helikon.com, knijenpazar.com. Но в последно време Ozone.bg си спечели място в сърцето ми не само, защото пуска доста често различни намаления, но и поради безплатната доставка. Нещо, което да си признаем, никак не е без значение, защото на мен ми се е случвало да плащам доставка, равна на покупките ми, което хич не е приятно. 
Та… днес видях промоцията им “Купи 3 книги и вземи 4-та безплатно” и нямаше как да не се изкуша. Освен, че си имам редица маркирани заглавия в раздел “любими” си бях набелязала и някои по-нестандартни жанрове, с които съм имала по-рядко досег. Но… за тази покупка малко по-късно, когато пристигнат книгите от последната поръчка. Ще снимам влог, за да можете да ги видите и ще напиша малко повече за първоначалните си впечатления. 
Сега… за предишната голяма 30%-ва отстъпка, която Ozone пуснаха на изданията на Студио Арт Лайн. Трябваше ми само един поглед, за да си харесам няколко заглавия. В крайна сметка ги ограничих до 3. 

1.

Започвам с една от много, много любимите ми книги, а именно “Часът на чудовището” на Патрик Нес. Отдавна искам да имам точно това издание, защото е наистина прекрасно като изпълнение. Твърди корици, красива обложка, редица рисунки вътре в самата книга. Удоволствие за окото! 

2. 

Втората книга, която поръчах, отново издава Студио Арт Лайн, и се казва “Топли тела” от Айзък Мериън. Ще сложа кратка анотация, за да се запознаете със замисъла на романа.
Р е зомби. Той няма име, няма спомени, и пулс няма, но има мечти. Той не изпитва наслада от убиването на хора; той изпитва наслада от возенето на ескалатори и слушането на Франк Синатра. Той е малко по-различен от останалите Мъртви.
Сред руините на изоставен град, Р среща едно момиче. Тя се казва Джули и е противоположното на всичко, което той познава – топла, светла и съвсем жива, цветна експлозия на фона на мрачния сив пейзаж. Поради причини, които не разбира, Р решава да спаси Джули вместо да я изяде и така започва една напрегната, но странно нежна връзка.
Никога преди не се е случвало нещо подобно. Противно на всякакви правила и логика, Р вече не е доволен от живота си в гроба. Той иска отново да диша, иска да бъде жив, а Джули иска да му помогне. Но техният суров, гниещ свят няма да бъде променен без битка…
Анотацията ме грабна и без да се замислям особено сложих и тази книга във виртуалната кошница. Както казах, в последно време имам непреодолимото желание да чета книги от жанрове, които до момента по една или друга причина съм избягвала. Никога не съм се увличала по зомбита, но подобна гледна точка ще ми бъде интересна. 
(Тъкмо установих, че има и филм по книгата, но мисля да прочета първо нея и чак тогава да премина към гледането.)

3. 

И последната книга, която поръчах, е на  М. Р. Кери ” Момиченцето с всички дарби“. Замисълът на сюжета много ми допадна. Струва ми се некомерсиален и от доста време не съм чела нещо подобно. Отново твърди корици, отново красива обложка. 
Истинската причина всъщност да се доверя на автора на тази книга е, че той е бил екипен сценарист за DC и Marvel, включително в продукциите “X-Men” и “Фантастичната четворка”: две от водещите заглавия на Marvel. Така, че ако и вие сте фенове… вероятно романът ще ви хареса! 
Мелани е много специално момиченце. Доктор Колдуел я нарича “нашия малък гений”. Всяка сутрин Мелани чака да бъде изведена от своята килия за началото на учебните часове. Когато дойдат за нея, сержант Паркс я държи на прицел с оръжието си, докато двама от хората му я привързват към инвалидната количка. Тя смята, че те не я харесват. Шегува се, че няма да ги ухапе, но те не се смеят.
Мелани обича училището. Тя обича да учи граматика, математика, за света извън класната стая и за килиите на останалите деца. Казва на любимата си учителка всички неща, които ще направи, когато порасне голяма. Мелани не разбира защо това натъжава толкова много мис Жустиню.

Видео ревю на тези издания, можете да гледате в канала ми в youtube – Stef’s Library! Добре дошли в моето книжно кътче.

 

Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената – Бенджамин Алире Саенц

I’ll give you the sun

„Думите са различни, когато живеят вътре в теб.”

„Защо се усмихваме? Защо се смеем? Защо се чувстваме самотни? Защо сме тъжни и объркани? Защо четем поезия? Защо се разплакваме, когато видим картина? Защо сърцето бушува, когато обичаме? Защо изпитваме срам? Какво е онова нещо под лъжичката, наречено желание?”

mariel-rodriguez-yaboy2-e1496761582383

Последната книга, която ме очарова и заслужава не само видео ревю (което може да гледате в канала ми в youtube, както и други интересни и разнообразни книжни видеа), но и блог пост, в който да споделя своите впечатления и любимите си моменти от нея. 
Купих си Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената” от Пролетния панаир на книгата (най-уникалното и запомнящо се преживяване за всяко книжно плъхче :))))) … заедно с редица други прекрасни книги. Доста време преди да излезе на българския пазар, й бях хвърлила око. Криси от Kristina Z, която обожавам, защото усещам като сродна душа, и Стан от Stan’s Bookish Universe изказаха положителни мнения за романа и аз определено им се доверих. 
Не сбърках. Книгата наистина си заслужава четенето. Вижте на първо място корицата. За мен е произведение на изкуството. И друг път съм си признавала, че кориците винаги ме впечатляват и доста помагат на импулсите ми за покупки. Да, може би е малко наивно, но …. става дума за книги все пак… простено е! 
Аз съм голям привърженик на всичко, свързано с Космоса и Вселената, така че нямаше вариант, в който тази книга да не украси библиотеката ми. Издателство Deja Book отново са се справили прекрасно! 
Книгата се чете лесно, бързо и не оставя дори капчица съмнение у четящия дали трябва или не трябва да бъде прекомерно щастлив от избора си. Аз се наслаждавах на всеки момент, в който откривах тайните на Вселената с Ари и Данте. Признавам си, обичам ги и двамата. Намерих толкова много от себе си в тях. За мен познанството с герои, които усещам близки, винаги е важно и ценно. Те стават част от сърцето ми и остават там дълго след като съм затворила последната страница. 
Ари и Данте наглед са напълно различни. Характерите им трудно биха си паснали ако и у двамата не зееше някаква необяснима празнота и изгубеност, породени от този нелек за живеене свят. Те се учат на порастване. Учат се как да обичат и разбират родителите си, как да приемат себе си. 
Романът е етичен. Ценностен! 
Ако очаквате бурни действия и драматичен сюжет, не четете тази книга. Нейното очарование се крие в спокойствието на екзистенцията. Във всичко онова, което ни заобикаля и което сме. Образите, които изграждаме; бариерите, които поставяме пред света; а отвътре – нежните създания, които всъщност сме и е необходимо да изявяваме. 

tumblr_o0p232EnpV1uhl9nvo1_540

***
Една лятна нощ заспах, надявайки се, че светът ще е различен, когато се събудя. На сутринта, когато отворих очи, той си беше същият. 
***
Когато погледнах през телескопа, Данте започна да ми обяснява какво виждам. Не чувах нито дума. Нещо се случи вътре в мен, докато се взирах в огромната Вселена. През телескопа светът бе по-близък и по-голям, отколкото някога си го бях представял. А всичко бе толкова прекрасно и изумително и – не знам – осъзнавах, че у мен живее нещо важно.
***
Отговорът на Данте ми звучеше логично. Ако изучавахме птиците, може би щяхме да се научим да бъдем свободни… Аз носех име на философ. Какъв беше отговор? Защо нямах отговор? 
И защо някои момчета можеха да плачат, а други – не. Различните момчета живееха по различни правила.
***
„Докато гласовете им заглъхваха, започнах да изпитвам жал към себе си. Изпитването на самосъжаление си е цяло изкуство.”
***
„Мълчанието може да направи човек доста самотен.”
***
„Може би животът бе просто поредица от етапи – нижещи се една след друга фази.”
***
„Пак се засмяхме. Не можехме да спрем. Запитах се за какво се смеехме. Дали само на имената си? Дали се смеехме, защото изпитвахме облекчение? Дали бяхме щастливи? Смехът бе поредната загадка на живота.”
***
„Не разбирах как можеш да живееш в подъл свят, без нито една прашинка от тази подлост да „полепне” по теб. Как можеше човек да живее без поне частица подлост?”
***
„Струваше ми се, че стихотворенията са като хората. Някои хора опознаваш изведнъж. Други просто не проумяваш – и никога няма да ги проумееш.”
***
Мъжката самото бе много по-голяма от момчешката. И вече не исках да се отнасят към мен като към момче.
***
Лятото е книга на надеждата. Затова обичах и мразех летата – те ме караха да искам да вярвам…. Наумих си, че това ще е моето лято. Ако лятото бе книга, щях да напиша в нея нещо прекрасно. Със собствения си почерк.
***
„Явно така се разбира какъв точно е сънят. По начина, по който те кара да се чувстваш.”
***
„Понякога правим разни неща не защото мислим, а защото чувстваме. Защото чувстваме твърде много. И невинаги можем да контролираме действията си, когато чувствата ни са прекалено силни.”
***
„Може би така става, когато полудееш. Просто не можеш да го обясниш. Нито на себе си, нито на когото и да било. А най-лошото в полудяването е, че когато вече не си луд, просто не знаеш какво да мислиш за себе си.”
***
Бях ли наранен?
Бях ли излекуван?
Може би просто живеехме между нараняването и излекуването.