Илумине: Досието Illuminae_01 – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

“Във времена на повсеместна измама да говориш истината е революционен акт.”

Джордж Оруел 

N0haYzT-908

/Точно така си я представям – Кейди на “Хипатия”, докато хаква системите … /

……………………………………………….

Сутринта Кейди си мисли, че да скъса с Езра е било най-тежкото нещо в живота й. Следобеда планетата й е унищожена…

Годината е 2575 и две конкурентни мегакорпорации воюват за планета, която не представлява нищо повече от заледено петънце на края на Вселената. Жалко че на никого не му хрумва да предупреди хората, които живеят на нея. Кейди и Езра едва си говорят, но са принудени заедно да си проправят с бой път към совалките за евакуация.

Издател: Егмонт

Не знам как да опиша усещането, което ми остави “Илумине”. За човек, който не чете научна фантастика, това беше огромен космически взрив в собствената му книжна Вселена.

Остави ме на парченца…  Сега нямам търпение на пазара да се появят втората и третата части от поредицата – Gemina (The Illuminae Files, #2) и Obsidio (The Illuminae Files #3).  

DGW9f_DVYAAr6xW

Определено книгата ме погълна още с първите няколко изречения. Тук научаваме за събитията и героите от камери, технически доклади и медицински експертизи. От хакерство… от прихванати чатове. 

otkas--5 copy1464764806

Хареса ми как е поднесена информацията. Детайлите, изпипани до съвършенство. Всяко изречение в романа си е на мястото. Като симфония, изградена на математически изчисления – невъобразимо сложна по своята същност, но очарователно замайваща – по емоцията, която провокира у четящия. 

А емоции има много… Аз съпреживявах непрекъснато с Кейди и Езра – честно… и двамата ме дразнеха на моменти с техните тийнейджърски разправии, съвсем не на място… (все пак ги евакуираха от унищожена планета на космически кораби, които се спуснаха в надпревара със същия този унищожител на планети), но дори дразнещата сладникавост беше толкова хумористично поднесена, че смеха бързо заглуши негодуванието ми. 

Това е роман, на който едновременно плачех и се смеех. Роман, който исках да чета бавно, защото желанието ми беше никога да не свършва, но и който нямах търпение да погълна до последната страница. 

КАЗИМ… ооо КАЗИМ – каквото и да кажа за Него, ще бъде малко, неточно и неясно. Всеки, който е чел книгата, ще ме разбере. Той “преживя” най-голямата трансформация и ни научи на толкова много. Влюбих се в “мисленето му”, “действията”, “намеренията му”. До последното исках Той да остане… Мисълта, че ще бъде унищожен, заедно с “Александър”, ме съсипваше… 

Любими цитати:

„Достатъчни са само две минути навън, за да проумееш колко малко знаеш за живота.”

tumblr_o8124fg0bg1uluaoco1_5001

„Хората непрекъснато повтарят: „Как си?”; аз не мога да проумея откъде-накъде съм длъжна да отговарям на подобен личен въпрос на всеки.”

„Не мога да изгубя себе си в хората, които оставихме зад гърба си.”

 

„Удивително е колко омеква сърцето след шест месеца и няколко хиляди километра.”

„Всеки, който мълчи в лицето на тиранията, убива човека в себе си.”

„Заслужаваш да положа всички звезди в галактиката в краката ти и да закича косата ти с хиляда диаманта. Заслужаваш някого, който би препуснал с теб, колкото бързо искаш ти. Който да те държи за ръка, а не да те дърпа назад.”

„Имаш ме. Докато и последната звезда в галактиката не угасне. Имаш ме.”

„Може би смелостта е просто маска, която човечеството надява пред вродената си лудост.”

„Дори и най-отчаяната душа си има нещичко, което да стиска в ръце, нали?”

„Чудесата са статистически неправдоподобни събития. Съдбата пък е илюзия, в която хората намират утеха в мрака. В живота няма нищо сигурно освен смъртта.”

tumblr_n81xsgxMtE1rydwbvo1_500

/СПОЙЛЕР … когато Кейди наблюдава “Александър” от совалката … “/

„Част от идеята да си жив се изразява в начина, по който ни променя животът. Хората около нас, нещата които ни се случват, всичко това ни формира. Според мен ти се страхуваш именно от това. Може би не от смъртта. Но от мисълта, че това „ти”, това, в което си се превърнал, ще престане да съществува.”

tumblr_o1udz4R8M51v026pwo3_500

„Единственият начин да оставиш спомен е да направиш нещо, което си заслужава да бъде запомнено.”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s