Mid Year Freak Out Book Tag (2017)

page

1.      Най-хубавата книга, която прочете до момента (2017г.)

Тук ще си позволя да изкажа мнение за две книги. Една художествена и една научна! 

“Войната не е с лице на жена. Последните свидетели” Светлана Алексиевич (тук можете да гледате видео ревю на книга, в което подробно обеснявам защо е толкова ненадмината). 

Светлана разказва за войната през очите и спомените на оцелелите – най-вече жените и децата. Това не е онази мъжка война, за която обикновено сме чували. Това е войната на съзнанието и на емоциите! 

Белоруската писателка получи Нобеловата награда за литература през 2015 г. – напълно заслужена. В книгата си тя съчетава фактите и разказите с прекрасен художествен стил. Разплаква, кара те да се замислиш за нещата, за които човек си заслужава да живее, а не да умре. 

Едва ли има книга, в която да имам толкова много подчертани и извадени цитати.

“Войната е твърде интимно преживяване. И също толкова безкрайно, колкото и човешкият живот.”

“Човекът е по-голям от войната!””Първите убити… видях убит кон… След това… убита жена… Това ме учуди. Аз си представях, че на война убиват само мъже.

Втората научна вече книга, която ми стана любима през 2017 е на арабиста Владимир Чуков – ДАЕШ (НЕ)Ислямска държава! 

Тъй като съм магистър във Военна академия и писах Магистърска теза на тема, касаеща радикализацията, това четиво ми беше изключително полезно. Смея да твърдя, че от всички книги, излезли на книжния пазар, които обхващат тази материя, това е най-добрият научен труд в областта.

Проф. Чуков е направил много подробно изследване на всеки аспект, който касае “Ислямска държава” и смятам, че тази книга би била полезна на всеки, който иска да научи повече за групировката – от създаването й до всеки аспект от нейната структура и начин на действие. 

 

2.      Новоиздадена книга, която все още нямате, а искате да прочете

Хммм… може би …  книгата на Тод Роуз “Краят на средностатистическия човек” и “Невидимото влияние” на Джона Бъргър. 

 

3.      Автор, който ми стана от любимите през 2017

През 2017 г. за себе си открих Род Нордланд и той наистина ме впечатли не само с писателските си качества, но с темите, които разглежда. 

Род Нордланд е кореспондент на „Ню Йорк Таймс”. Отразявал е събития в над 130 държави. Носител е на „Пулицър”. Статиите му, публикувани през 2014-2015 г., превръщат Закия и Али в медийни звезди. Това са двама души, които имат неблагоразумието да се влюбят. Защо неблагоразумие?

Защото в Афганистан не съществувата такова нещо като “брак по любов”. Това е прекрачване на закона, на моралните ценности и потъпкване на родовата история и привички. Те трябва да бъдат убити, за да изкупят “вината си”. 

Тяхната история е завладяваща. Интересно е да се проследи различното мислене, различният живот и култура. Как хората в Афганистан възприемат любовта и бягството. “Влюбените Ромео и Жулиета от Афганистан” е една прекрасна книга.

AAEAAQAAAAAAAAQ1AAAAJGUxZDMyNGU4LTZkNjgtNGExYS1hNzI5LWFlMGE1ODE2NzU5ZA

 

4.      Книга, която ме разочарова

Тук отново ще говоря за книга с научен характер. Покрай цялостното проучване, което направих, за да напиша качествена Дипломна работа, ми се наложи да се сдобия и да прочета голяма част от трудовете, засягащи темата “Ислямска държава”. 

Една от книги, които си взех и които прочетох – “Всичко е заради исляма” – Глен Бек, не оправда очакванията ми. Не беше достатъчно изчерпателна. Не смятам, че ми помогна в проучването и не успях да се “сработя” с автора. 

 

5.      Книга, която ме изненада приятно

Отдавна не бях чела хубав криминален роман, може би, защото преди години, четях само криминални истории и съм се пренаситила в някаква степен. Но съвсем случайно една вечер зачетох “Градината на пеперудите” от Дот Хъчисън и останах приятно изненадана. Хубава история, бих казала добре разработени герои. На места малко ми куцаше сюжетът, но определено книга си заслужаваше прочита. 

 

6.      Любим нов персонаж

За съжаление до момента все още не съм се влюбила необратимо в конкретен персонаж, който до такава степен да ме е завладял, че да не мога да откъсна мислите си от него, от “живота” му и цялостното му същестуване, което обикновено си изграждам в съзнанието след като затворя даден роман. 

 

7.      Книга, която ме разплака

Определено тук имам фаворит. Доста време отлагах прочита на този роман, но явно си беше чакал точното време. 

“Вината в нашите звезди” на Джон Грийн ме накара да плача мнго, много пъти. Филмът все още е на лаптопа ми е изгледан няколко пъти. Едва ли има човек, който все още да не е прочел тази книга. Особено ми хареса (спойлер), че сюжета се завърта чрез разговор за книга и за нейното послание. 

Снимах видео за нея с голямо удоволствие. По-пълно и цялостно мнение можете да видите тук!

the_fault_in_our_stars_by_loorae-d67gn35

 

8.      Любим филм по книга за 2017

“Часът на чудовището” Парик Нес първи път… втори път… десети път…

Изплаках си очите, когато отидох да го гледам. Прекрасен филм. Рядко режисьорите успяват толкова точно и емоционално да предадат посланието на дадената книга, но Хуан Антонио Байона се е справил повече от брилянтно.

Аз останах очарована от филма и бих го гледала отново с голямо удоволствие, защото наистина е олицетворение на истинско разбиране замисъла на сюжета и на посланието, което трябва да бъде предадено!

Не си мислете, че сте живели твърде кратко, за да имате хубави истории за разказване.”
„Дали пък настоящият миг не е всъщност действителен, а целият останал живот – сън? Кой може да каже?”
„Историите са най-дивите създания. Историите ловуват, преследват и разкъсват. … Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят.”
„Понякога хората повече от всичко друго имат нужда да излъжат самите себе си.”
„Не е задължително в една история да има добър. Както не е задължително да има и лош. Всъщност, повечето хора са нещо средно – нито добри, нито лоши.”
„Много от истинните неща по света ни се струват измамни.”
„Разрухата в действие е забележително жална гледка.”
„Историите са важни. Те са може би по-важни от всичко друго на света. Особено ако носят истината.”
„ Как може човек да иска и да не иска едновременно?”
„Ти не пишеш живота си с думи. Пишеш го с действия. Онова, което мислиш, не е важно. Важно е само онова, което правиш.”
 

9.    Любимото ревю, което аз направих за 2017

Хахаха тук ми е малко трудно, но мисля, че до момента харесвам най-много ревюто си за “Войната не е ес лице на жена” и ревюто за “Пролетният базар на книгата 2017”

 

10.  Най-красивата книга, която си купих

 

Малкият принц (Луксозна панорамна книга) – Издателство Хермес! 

Истинско произведение на изкуството! 

11.  Кои книги трябва да прочета задължително до края на 2017

Много, много… не мога да кажа до края на година, мога да кажа какво искам да прочета до края на месеца: Сол при солта – Рута Сепетис; Дървото на лъжите – Франсис Хардинг. 

Надявам се да ви е било интересно! 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s