Да се справяш с гнева и разрушителните емоции е умение, което се развива, защото знаеш как след като усетиш спокойствие след като си се съвзел след продължителен душевен и ментален срив, у теб зейва дупка, която ти напомня за всичко изгубено. Знаеш, че тази дупка никога няма да се затвори и ще изпълнява функцията на портал, на огледало към света, от който си успял да избягаш физически.
Необходимо е време, за да премине първоначалната емоция. Тя е най- интензивна и поглъщаща, но е изключително важно да се изживее. С времето интензивността се притъпява и остава само спомена за нея. Ако не сте преживели силата на емоцията сега, тя ще се връща и ще съживява този спомен, давайки му много ясни очертания, вкусове, усещания, миризми. Ще се чувствате така сякаш отново сте там. Но ако успеете – и овладеете силата й сега- след това споменът ще бъде само абстракция. Ако няма емоция, която да го захранва, няма да има какво да го връща към живота.
Истинската болка от нараняването трае кратко. Мимолетна е и отминава. Защо тогава продължаваме да страдаме понякога не просто дни, а седмици, месеци? Върховата емоция няма силата, необходима й да се задържи в съзнанието ни дълго време. Но първоначалния й тласък ни вкарва в състояние, което е наситено, пълно с адреналин и интензивни усещания. Донякъде тялото и ума се настройват към това състояние, за да успеят да преминат през него. Проблемът идва тогава, когато започнат да свикват, защото плавно силното усещане започва да намалява своя интензитет, но ние въпреки това продължаваме да се вкопчваме в него, просто защото настройката ни е такава.
Емоцията е енергия, пълна с живот. Всяко нещо, което бива захранено с енергия, се изпълва с живот. Независимо дали става дума за положителни или отрицателни емоции. Няма смисъл нещо да се поддържа изкуствено – то или се получава или не се получава. Спрете да захранвате онова, което си мислите, че искате в живота си. Ако трябва да поддържате определено състояние, за да се случва, то вие бягате от себе си и се настройвате към вибрация, която не отговаря на вашата собствена. Това не сте вие и няма как да бъдете щастливи.
Щастието се базира на приемането на настоящият момент такъв, какъвто е. Това означава да приемате себе си такъв, какъвто сте в настоящи момент и да не се опитвате да се нагаждате към някого. Адаптацията е нещо съвсем различно. Да се адаптираш означава да направиш така, че настоящия момент да отговаря на това, което си. Всичко останало ще те кара да страдаш, защото няма да ти импонира.
Имаме свободата и възможността да избираме как да живеем. Вярвам, че „адаптирам“ и „нагаждам“ са две различни понятия и ако постоянно се опитваме да се вписваме, да се променяме не заради нас самите, а защото нещо външно го изисква, то това ще ни кара да се чувстваме провалили се. Когато започнем да усещаме живота в телата си и да се чувстваме добре в кожата си, удовлетворени от решенията си, тогава ще знаем, че нещата се случват правилно. А няма опция да са грешни. Ние си въобразяваме, че грешим непрекъснато.
Грешим само тогава, когато вървим срещу себе си и се принуждаваме да правим неща, които ни карат да се чувстваме зле. Всичко останало се случва с причина. Дори това, защото то е най-ясната индикация, която има за цел да ни вкара в правия път. Ако решите да шофирате в насрещната лента, просто защото си мислите, че така ще стигнете по-бързо, в даден момент все нещо ще ви вкара във вярната лента. Все ще се светнете, че не сте където трябва, но дотогава ще се наложи да изтърпите няколко сблъсъка, нали.

metamorphosis_peacock_by_klarem-d60edj8

 

Advertisements