Гледат ми се изгреви. Първите лъчи да играят по кожата ми. Очакването… Моментът, в който виждаш как мрака бива разкъсан. Има известна тъга. Но всяка красота е тъжна.
Някой го наричат интровертност. Други- социална тревожност. Трети, стигат още по-далеч, определяйки го с почти клиничният термин „социопатия“. Изглежда желанието за усамотение е болест. Сякаш, излизайки от „златната среда“ на социума, излизаш от човечеството. Заклеймен си като различен. Твърде емоционален. Раздразнителен, повърхностен, несериозен.
Непрекъснато срещам по форуми споделяния на хора, които не се чувстват добре в кожата си. Трудно им е да общуват и да се социализират. Сякаш са извадени от матрицата и после, прикачени към нормалния поток на живота. За много хора това усещане е непонятно, странно, дори граничещо с ненормалността.

f48e4a85ded1dcf1a71e066543379cda

Но не е. Всичко е наред ако се чувствате така. Това, че сте интуитивни, не е нито грешно, нито лошо. Вашата интуитивност ви предпазва, защото поставя щит там, където усещате заплаха от нараняване. Другите не разбират нуждата ви от предпазване и ви  наричат повърхностни само, защото избягвате да се привързвате бързо към някого.
Във вас кипи палитра от емоции. Чувствата ви заливат непрестанно. Понякога не знаете как да се справите с тях и затова предпочитате да се оттеглите в някой ъгъл със слушалки в ушите, опитвайки се да подредите разпиленият си душевен пъзел. Понеже вече сте заклеймени, изграждате параван пред себе си. Поставяте маската на непукизма и създавате впечатление на въздухари. До вас се стига трудно. Трябва търпение. Хората ви объркват с поведението си. Игрите им не ви се нравят. Търсите чистота в отношенията, но бързо се разочаровате. Знаете, че предаността е качество на личността, което не всеки притежава.
Пиша това, защото искам да знаете, че не сте единствени и не сте „сбъркани“. Сигурна съм, че често го чувате. Хората трудно приемат и свикват с вашето емоционално лутане и депресивните ви състояния. Не осъзнават, че вашите усещания са изострени и вие не знаете как да бъдете безразлични. Просто сте емпатици изначално и не умеете да оставате безразлични към чуждото страдание и болка. А те са навсякъде и ви обстрелват постоянно. Хиляди малки стрелички. Впиват се в кожата ви и ви причиняват душевно кървене.
Фактът, че избягвате хората, показва единствено, че приемате тяхната емоционална душевност прекалено лично. Дори без да го искате. Вие сте като радари. Улавяте всяко неравновесие, всяка несправедливост, и изпитвате нужда да я поправите. Ако не го сторите, ви обзема чувство за вина, че сте част от случващата се разруха.
Чувствате се свободни, само когато не сте включени в чуждите сметки.
Крайни диапазони на емоциите. Това е естественото ви състояние. Знам, че сте предани и че понякога се подлагате на нетърпими унижения, за да не нараните друг човек. Всеки удар срещу ваш близък се връща двойно при вас, защото още преди да сте го нанесли, сте бичували първо себе си за това свое своеволие. За вас завистта е лишена от смисъл. Вие не искате чуждият живот, колкото и очарователен да изглежда, защото без да го живеете, притежавате способността да го усетите. Достатъчно е само да се доближите малко повече и вече сте в него. Дълбоко. И се давите.
Важно е да се научите да разграничавате чуждите емоции от своите. Не поемайте отговорност за онова, което е извън вас. Не можете да предпазите всички. Научете се да се щадите. Не се обиждайте, когато ви наричат егоисти или социопати. Не се опитвайте да обясните какво е интровертност на някой, който не изпитва интерес да чуе доводите ви. Не си заслужава.
Приемете, че емоцията трябва да се изживее. Колкото и болезнена да е тя. Потиснете ли я, ще ви удави. Нищо, което бива изтикано от съзнанието, с надеждата да отмине от само себе си,  не остава за дълго затрупано. В един момент душата ви започва да се пръска по шевовете. По един или по друг начин, емоцията ще излезе от вас.
Advertisements