“… всичко е временно, чуваш ли! Дишай…”

Има едно изречение, което нося в сърцето си като татус: всичко е временно, чуваш ли! Дишай (Ники Комедвенскa). Защо ли? Защото емоциите имат навик да задушават.

16142592_1071165373030242_7439008959095281303_n

Всеки път, когато заемеш някаква крайна позиция, ще се появява нещо или някой в живота ти, който да те връща към балансната точка. Колкото по-крайна е позицията ти, толкова по-краен ще бъде изходът от нея, защото ще бъдеш запратен в противоположната посока. За да видиш какво е там. За да осъзнаеш, че не знаеш всичко и няма как да го знаеш, без да си бил там. Когато отричаш и отблъскваш дадени качества, начин на живот, черти от характера на хората, то е само въпрос на време да започнат да те заобикалят. Ще ги виждаш у всеки и навсякъде.
Дори, когато получиш за себе си човек със същата позиция като твоята, вместо да се радваш и да бъдеш удовлетворен, ти ще усещаш, че нещо не е както трябва. Ще продължаваш да търсиш. Сам ще се стремиш към противоположността, не защото си мазохист, а защото знаеш, че тя ще ти донесе някакво познание за теб самият и ще извади определени качества. Ще те развие. Ще накара потиснатото в теб да изплува на повърхността и колкото и да не искаш да го видиш, ще ти се наложи да се справиш с него.
Затова изпитай го. Влез в неговия тон и разбери какво ти носи.
You feel pain because inside you are transforming! (s. ajna)
Вселената е обективна. За нея няма вариант, в който да дава на някого повече, а на друг – по-малко. Само ние така си мислим. Ти също трябва да бъдеш обективен и да умееш да гледаш над/извън себе си. Ти не се нуждаеш от другия човек в името на своето оцеляване. Най-подходящият човек ще бъде привлечен от теб, когато си открил цел, поел си ангажимент и активно следваш своя път.
Когато можеш да се самоопределиш. Обективният и балансиран човек принадлежи към дадена група/групи и има определи интереси. Познава способностите и компетентностите си. Развива се. Той знае, че успеха не е даденост. Нито хармонията, нито любовта. Всичко това е въпрос на избор и отстояване на избора, чрез развиване на определени качества и способности.
За разлика от него, необичащият и неувереният в себе си човек има отнесена оценка и мнение за себе си.  Отнесена към някой друг. Сравнителна. Той е или повече или по-малко от някой произволно или умишлено избран субект. Необичащият себе си не иска и не допуска сравнение със собственото си аз. Той непрекъснато се сблъсква с проблема „оцеляване“ като го поставя неизменно извън себе си, обвинявайки авторитети.
Човекът, който се самоуважава и е постигнал вътрешен баланс, има интереси с всемирен характер. Това често го отличава от хората, които са ограничени в своите виждания и идеи спрямо света и изобщо – спрямо заобикалящата ги среда. Ние живеем в динамично време. Нещата се менят непрекъснато. Не можем да разчитаме на сигурност от гл.т. на застой на събитията. Дори и нищо да не правим, ние пак се движим. Въпрос на избор е дали ще вървим напред или назад. Дали ще бъдем теглени или ще прокопаваме нови тунели – за нас и заедно с това – за другите.
Увереният и обичащият себе си човек умее да се самосъхранява и да запазва усещането си за сигурност извън своите граници, т.е. извън своята комфортна зона.
Него трудно нещо би го извадило от равновесие. Ще е необходима коалиция от хора, които с общата си енергия, евентуално да успеят да разклатят вярата в собствените му  качества. Но дори това да се случи, увереният човек (както казахме по-горе) умее да се самосъхранява.
Той оказва влияние на средата, която го заобикаля и на хората, които са около него, защото предлага познание. Той е отворен и споделя. Можеш да черпиш спокойно от позитивизма и харизмата му, но ако решиш да „воюваш“ с него, трябва да знаеш, че ще заплатиш съизмерима цена.
Увереният и обичащият себе си човек е в състояние да осигури своето спокойствие и хармонична нагласа към света, независимо какви потенциални агресори, биха застанали срещу него. Той знае, че света е динамичен. Цени времето на другите и своето собствено, защото осъзнава, че това е единственият невъзобновим ресурс. 
Ти къде си по пътя към собственото си по-балансирано Аз. Разбираш ли защо на едни Вселената „дава“ повече, а на други по-малко. Има неща, които трябва да бъдат коригирани. Не в света – а в теб, в мен, във всеки, който не вижда достатъчно ясно баланса.
Затова най-важното нещо, което трябва да запомниш е, че ако нещата не се получават точно както искаш, всичко е наред. Твоето предизвикателство е да излезеш и да направиш най-доброто си попадение.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s