THE SUN NEVER SAYS

Even

After

All this time 

The sun never says to the earth,

“You owe Me”!

Look

What happens

With a love like that,

It lights the

Whole

Sky!**

twin-flame-sacred-divine-unity-2

Има огромна красота в привличането. В това да си привлечен. В решенията, които взимаш тогава, защото те се намират в пълно единодушие с интуицията. Товарът пада, емоциите се овладяват. Дори разумът се чувства отпочинал. Тялото ти се изпълва с лекота. Новата енергия бавно, но настойчиво прониква, заемайки мястото на старата. Усещаш освобождение. Свобода. Да бъдеш.

Истинското привличане не е загуба на рационалност, не е слагане на розови очила. То може да се обобщи само с една думичка – Вяра. Вярата е безусловна. На нея не и трябват доказателства.

Привличане!

Да изпитваш липса от отсъствието на нечие присъствие, което никога не си имал!

Привличане!

Да си „спомняш“ какво ще изпиташ!

Ето я есенцията на това прекрасно усещане. В най-чистият й вид.

Винаги изпитваме привличане към човек ,който ни носи определено познание. Колкото по-силно е привличането, толкова по-ценно е познанието. Преобръщащо, изграждащо, важно. Нещо, което трябва да развием. Урок, който трябва да усвоим. Но това може да се случи само с правилния Учител, т.е. онзи, който ни привлича към себе си и към онова, което трябва да ни даде. Обратно, ние сме привлечени и го привличаме, защото имаме информация, която е жизнено важна за него и само чрез нас може да я приеме и развие.

Под „информация“ разбирайте чувства, знание, опит, лекуване на стари рани, показване на една друга реалност или напасване на действителности.

Какво усещаш, когато си привлечен към някого? Усещаш експанзия. Усещаш разширяване на мирогледа, душата , мисловните ти търсения, познанията за цялост. Душите се разпознават в първите няколко секунди след като очите се срещнат, но понякога те са толкова дълбоко свързани, че си спомнят за настоящата среща и я преживяват като преживяна. Те знаят, че всичко ще бъде наред, защото вече е било наред. Спомен за бъдещо състояние.

Този към, когато си привлечен,  ти носи ново познание, но в същото време сякаш ти връща нещо изгубено.  И ще го усещаш като нещо, което е тук заради теб. Нещо, което ти знаеш, че притежаваш; знаеш, че е част от теб, но чрез него то добива смисъл и излиза на повърхността.

Силата, която ти дава това привличане, е несравнимо цялостна. Няма единение. Красотата му се заключва именно в това – в усещането, че Започваш.

Напълно излишно е да търсиш признаци за любов. Дали някой те обича, дали иска да бъде близо до теб и колко ще продължи всичко това. Не бих нарекла любовта Свобода, но бих я нарекла Сливане. На усещания, на помисли, но най-вече на минали, настоящи и бъдещи времеви преживявания. Времето, както любовта, не е линейно. Само ние го възприемаме така.

Всеки път си го припомням, когато чета книга, писана много отдавна. От автор, живял много преди мен. Не е ли това сливане? На време,  разбирания,  ценности. Души.

Сливането е във времето. То не принадлежи само на един конкретен момент.  Не се рамкира в някакъв времеви отрязък. Сливането е движение – във възходяща спирала. Ще го познаете  като усещане за правилност. Усещане, неподлежащо на тълкуване.

Екзистенциално е. Знаеш, че всичко е правилно. Няма норма. Ти Си с Него Себе Си. Близостта и познаваемостта преминават границите на общоприетите разписания и притеснението не просто отпада като единица. Него изобщо не го е имало.

Да си привлечен, означава да си Слят с другия. Да се чувстваш не част от него, а самият него. Така знаеш какво иска, иска(ш), иска(те).

Цял си, когато си привлечен! Истински си.

…….

* Статията е публикувана и на сайта на Другите новини!

**Ако някой се сеща от кого е цитатът, нека да ми напише!