„ДОМЪТ НА МИС ПЕРИГРИН ЗА ЧУДАТИ ДЕЦА“ (КНИГА 1) – РАНСЪМ РИГС

Да бъдеш “чудат” означава много неща… твърде много!

Казват, че всичко има точка на пречупване. Момент, след който вече няма нагоре, няма развитие, няма разширение… вместо това – започва обратния процес.

Да си толкова чудат и толкова странен, че да поискаш и да предпочетеш да бъде обикновен?

Защо?

Всяка странност си има цена. Всяка ексцентрично отклонение, зад свободолюбивото измамно усещане за уникална безграничност, е рамкирано, дори повече от нормалността.

cover

За книгата:

Тайнствен остров


И
зоставено сиропиталище 

Странна сбирка от удивително редки снимки

„Домът на мис Перигрин за чудати деца”е незабравим роман, в който литература и фотография се сместват в едно вълнуващо цяло.

След ужасна семейна трагедия шестнайсетгодишният Джейкъб тръгва на път към далечен остров край брега на Уелс, където открива развалините на дома на мис Перегрин за чудати деца. Докато изследва изоставените му стаи и коридори, Джейкъб разбира, че децата на мис Перегрин са били не просто чудати. Може би са били опасни и неслучайно изолирани на самотен остров. И може би – колкото и невероятно да изглежда – са още живи.”

Прекрасен замисъл. Завладяваща сюжетна линия, но като изпълнение – очаквах повече.
Исках повече драма. По-голяма емоционална наситеност. Повече моменти, в които да “надзъртам” стреснало над страниците при появил се шум около мен.

 
Чете се лесно. Увлекателна е, но наистина предвид обещаваща история, невероятните фотографии и добрия стил, краят ме разочарова. Липсваше ми действие или по-скоро ми липсваше онзи тип смразяващо, маниакално състояние, до което може да те доведе една история, базирана на нещо толкова необичайно като тези “чудати деца”.

 
Истината е, че гледах корицата с трепет и обожание, и в ума си рисувах невероятни сцени, дълго преди да разлистя самата книга. От снимките изпитвах необходимата доза удовлетворение (отговарящо на замисъла и на желанието ми за подобен емоционален тон), за да продължавам да чета страница след страница. До последно очаквах нещо да се случи – нещо, наистина разтърсващо, след което да не бъда в състояние да зачета нова книга. Но, уви…

 

Все пак ще прочета и втората част от поредицата – „Градът на гладните“. Решила съм да изгледам и филма, защото наистина историята е с уникален замисъл, а фотографиите към нея, те оставят без дъх и в очакване на предстояща садистична развръзка!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s