„Да четеш Лолита в Техеран“ Азар Нафизи

В даден етап от живота си, всички сме Лолитки…

… и на всички ни се пада по един Хумберт!

„Винаги можете да разчитате на убиеца да ви предложи засукана проза“

 Азар Нафизи

Сега заменете „убиеца“ с думи като: управленец, революционер, политик, педофил, сваляч, бизнесмен и подобни… защото често забравяме, че не само тялото може да бъде убито. Свободата, изказа, решенията, изборите, желанията, нуждите, мечтите, любовта, страстта, присъствието, отсъствието, притежанието, мисленето… посегателството към всички тях е също престъпление.

„Читателите се раждат свободни и трябва да останат свободни“

Владимир Набоков

Това е цитатът, който ще откриете на последната страница на тази книга. Запомнете го!

Книга, базирана на истински животи, емоции, спомени.

Азар Нафизи пише „Да четеш Лолита в Техеран“, за да ни покаже нагледно свободата, с която разполагаме ние. Фактът, че можем спокойно да излезем с развята от вятъра коса, без да се притесняваме, че ще бъдем арестувани и измъчвани заради подобно своеволие. Фактът, че кожата ни е свободна да усеща топлите слънчеви лъчи и усещането, което оставя загара по страните ни. Червените усмивки, розовите панделки и ефирните рокли. Правото да говорим свободно за литература. Все неща, които приемаме за даденост.

Какво ли би се случило ако в един момент, същите тези привилегии, ни бъдат отнети. Ако станем част от нечии чужди желания за един друг, по-различен свят?

Иран, преди Революцията[1], е свободен, напредничав. Дори либерален. След това? Превърнат в затвор за свободните умове!

 

„… недейте при никакви обстоятелства да омаловажавате едно произведение, като се опитате да го превърнете в копие на действителния живот; в художествената литература търсим не толкова действителността, колкото прозрение за истината“.

Така авторката се опитва да обясни защо предпочита да скрие истинските имена на всички, участващи в тази изповед. За нея правото на интимност, на лична свобода, онази- индивидуалната, до която никой не би трябвало да се докосва, е понятие почти екзистенциално и то трябва да бъде бранено като такова.

След като напуска Техеранският университет, Азар все пак решава, че е неспособна да остави най-висшата цел, която смята за присъща на себе си – литературата и нейното послание. Отражението върху света, върху характерите и поведението на хората. Смело и непреклонно, с опасност за живота си, тя избира няколко студентки, които смята за отдадени на литературното творчество и създава в дома си литературен кръг. Свободно пространство, където книгите стават равни участници в разговорите между момичетата.

 

„… аз седя и отново си представям себе си и моите студентки, моите момичета, както започнах да ги наричам, как четем Лолита в една измамно слънчева стая в Техеран. Но ако се възползвам от думите на Хумберт, поета/престъпника от Лолита, трябва ти, читателю, да си ни представиш, защото нас наистина няма да ни има, ако не го направиш“.

Жените, там, в Иран, след Ислямската революция, не са присъстващи личности, а отсъстващи състояния. Всеки знае, че са там, но те самите – не знаят нито кои са. На една от срещите Азар моли момичетата да напишат как възприемат себе си:

 

„В отговорите почти всички загатваха, че се виждат в контекста на външна реалност, която не им позволява да опишат себе си ясно и самостоятелно“.

И…

„През цялото време, от начало до край, наблюдавам, че те нямат ясен образ за себе си; могат да виждат и да променят себе си през очите на другите хора – по ирония на съдбата това са хората, които ненавиждат“.

Вмъквайки и разсъждавайки върху „Лолита“, момичета вплитат нейната история в своите животи. Лолита (и всички като нея) не може да разкаже своето битие, защото това право и е отнето. За нея разбираме от Хумберт. Тя няма собствен глас, няма изказ, нито начин на мислене. Тя има поддържаща роля в спектакъл, чиито сценарист вече е написал репликите и е режисирал тяхното послание.

Това е книга с различна тоналност. С поглед и гласност, които излизат извън рамките на собствения живот и ни потапят в живота на поколенията в един по-различен свят от нашия. Различен… и в същото време, толкова близък до нас. Ще откриете много допирни точки в размислите и желанията на тези момичета. Ще ги припознаете, убедена съм.

На този свят има любов, която е универсална. Любов, която прескача границите и цивилизациите. Любов, която не прави разлика между религия, пол, принадлежност. Любовта към изкуството, към свободата, към правото на индивидуалност и личен избор. Любов към всички онези образи, затворени между страниците, които ни нашепват и напътстват. Помагат ни да оцеляваме всеки ден, борейки се срещу грубата действителност, често сътворена и управлявана от хора, изгубили най-важната връзка – тази със себе си и с любовта към себе си.

Не казвам, че книгата е универсален източник на познание, нито че тя ще спаси света. Но всеки читател ще ви каже една много проста истина, а именно – книгата възпитава съпричастност, емпатия, толерантност. Но не онази толерантност, която няма ясна дефиниция, а толерантност към всеки, който иска да бъде себе си без да наранява останалите.

Колко простичко звучи – свобода за всеки, който иска да бъде себе си! Книгата дава най-добрият пример за това кое изгражда положителен характер и кое руши човешката душа. А с нея разрушава светове.

nafizi

[1] Иранската революция, Ислямската революция или Революцията от 1979 г. (Религията става основа на целия политически и икономически живот.)

Advertisements

One thought on “„Да четеш Лолита в Техеран“ Азар Нафизи

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s