Къде пазим спомените си – в мозъка или в енергийните полета? (pt.2.)

Думите са малки бомби, в които има много енергия

Кристофър Уокън

Когато сме преживяли някакво травматично събитие, особено в детството си, в бъдеще всичко, което ни заобикаля може да предизвика спомен за него. Мозъкът ни е устроен така, че не прави разлика между истина и измислица. Освен това той не може да определи дали това, което изпитваме като усещане в момента, се случва сега или е спомен от предишно преживяваме. Болката е еднакво силна. Такава, каквато е била в онзи момент, такава е и сега.

Например, ако се срамувате от нещо в миналото си, някаква нелепа или злепоставяща случка, само бегъл намек за нея в настоящият момент, може да доведе до изчервяване, потене, сърцебиене. Все едно, че сте се върнали в момента, когато това действително се е случило, и сте го пренесли в настоящия. Това е пример за ситуация, при която умът действа върху тялото и то негативно, показвайки видимо вашето неудобство.

На онези от вас, които са запознати в традиционната психотерапия, им е известно, че когато човек преживее нещо травмиращо, той отделя част от себе си, за да се защити от последствията. Целта на това отделяне е блокиране на спомена за травмиращото събитие и притъпяване на негативните усещания, които то носи. Все още се спори дали спомените за тези травми се съхраняват в мозъка или не. Има и теория, според която това „отделяне“ всъщност образува енергийно поле около нас. Не е изненада, че травмата е в състояние да създаде свое енергийно поле, тъй като емоцията, която го създава, е прекалено силна. Мозъкът ни непрекъснато се връща към нея и я предава на тялото. Затова изпитваме физическа болка от тези спомени.

За да се справим с болката, ние я отделяме, откъсваме я от себе си. Създаваме защитна стена между нас и въпросният спомен. А защо тогава дори след години сме способни, връщайки се към него, да го преживеем все едно е станал преди часове? Защото полето „пази“ спомена. „Събуждането“ му се случва много лесно. Мирис, цвят, човек, тембър на глас, всичко е в състояние да върне травмата в съзнанието ни. Представете си частичките, съставящи енергийното поле около вас. Когато нещо задейства процеса по спомняне, те моментално се връщат във формата, т.е. в тялото ви. И започва да ви боли.

Спомнете си, че когато сте били деца, вероятно ви се случило нещо наистина травмиращо. Например развод на родители или нещо не чак толкова лошо. Може би са ви се карали, когато не се справяте добре с някаква задача. Наричали са ви „глупав“, „разсеян“, „слаб“, „неспособен“. В онзи момент, за да се защитите (защото детето няма много варианти за защита) вашето съзнание откъсва негативизма и оформя енергийно поле около вас, за да ви предпази от болката. С минаване на годините, част от тези неща избледняват.

Сега си представете, че отивате на гости на ваши приятели и чувате как те наричат детето си „неспособно“, защото не се справя добре със задачите по математика, „слабо“, защото спорта не му се отдава, „разсеяно“, защото е забравило да си вдигне чинията от масата. Тези препратки моментално активират „заспалите“ енергийни частични, които са се оформили във вашето детство и вие за момент се превръщате в онова малко детенце, което е чувало същите упреци. Съвсем ясно можете да усетите чувството, което се изпитвали тогава. Сякаш полето се е върнало в тялото ви, за да даде усещане на нахлулия спомен.

Има хора с толкова силни енергийно полета, че след разговор с тях, се чувствате изцедени. Те са откъснали толкова спомени от себе си, че защитното поле около тях е станало почти непробиваемо. Дори и да се опитате да достигнете до тях, те няма да ви го позволят. Ще изсмучат всичката ви енергия, защото тяхната е извън тях и имат нужда от нова, която да синтезират. Някой наричат такива хора „енергийни вампири“, други наричат това поле „аура“. Едгар Кейси описва аурата или енергийните полета като цветове, които вижда около хората. Нарича я индикатор на душата и вероятно е прав, защото всичко, което сте откъснали от себе си, всъщност за части от вашата душа и от вашето съзнание.

Ще ви бъде интересно да прочетете : Как изпращаме вибрации към Вселената – принципът на морфогенното поле и

Как Вселената дефинира посланията от сърцето и посланията от мозъка? Защо Емоцията предхожда Мисълта?

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s