Красотата на съ(твор)ението (я) има. Стига да погледнеш “Над дъгата 2” !

Въ(обра)жение(з)

 (Твор)чество(я)

Любов към изкуството


От(даденост) на каузата

Сътворявам – давам част от душата си.

 

13392291_1307690272594395_1840939389586323414_o

Giving to you ! To all of you

 

 

Образ в картина. Слово, облечено в рисунък. Съ(чета)ние на писателското творчество с художественото.

„Над дъгата 2“ носи в себе си носталгията по отминалото. Радва, отрасналите с нея. Хората, черпили красотата на словото й. „Дъга“ е история!  Едновременно с това – поглед  към бъдещето. Отпечатък, снимка, гадание.

„Над дъгата 2“ е изкуство! Подарък от творците, дали живот на предишните издания на списанието. 

 

Патент 64246

Сотир Гелев – Стяга ли ти маската?

„Изобщо не знам за какъв дявол трябва да я нося, но всички го правят. Смята се за неприлично да се появиш на обществено място без маска.“

„Защо ми трябваше да се забърквам в това? Явно скучая повече отколкото  предполагам“ – търсенето на приключение, което да ни извади от скучната и обезсърчаваща реалност, ни кара да се впускаме в непонятни, понякога дори опасни начинания. Разбира се, винаги скрити зад маските. Да погледнеш на действителността през призмата на хумора, е донякъде талант, защото този талант има способността да разпръсква сивостта на ежедневието. Скуката е сива. Има нужда от малко цвят, който да я направи не дотам отчайваща. Смехът е този цвят. Смехът дори е точно тази смесица от цветове, изобразяващи дъгата!

Историята продължава със смях. Диалозите са изпълнение с хумор. Да напишеш сериозна история, която кара читателя да се смее на всеки ред – безценно, гениално…

„     –    Някой да ви е предлагал нещо, например да му направите някаква необичайна услуга?

–                        –         Жена ми ми предложи да се гръмна, но това не е странно, защото ме мрази от години.“

Самата история носи криминален характер. Мутри, вербуване, тайни агенти, разузнаване и контраразузнаване, тайни проекти, изневери и афери. Представете си всичко това, преплитащо се и пасващо си идеално с комичността на изрази от типа: „Моят шеф и жена ми са любовници … той ме отстранява като ми намира работа… един вид щади чувствата ми. Някак си е мило от негова страна.“

Каква всъщност е истинската причина хората да носят маски? Патент 64246  дава този отговор.

***

Еак Разрушителят


Сценарист: Кънчо Кожухаров; Художник: Евгений Йорданов

Историята разказва каква е цената на братското предателство. Колко струва тронът? Когато си премахнал пречката до него, но си забравил да поискаш символът на властта, можеш ли да го опазиш? Варвари, пирати, битки в открито море, подпалване на кораби – това са само част от препятствията, които избраният за наследник трябва да преодолее по пътя към онова, което трябва да възмезди.

Напълно в стила на Йорданов, справедливостта трябва да възтържествува. Доброто трябва да победи. Сигурна съм, че голяма част от вас (или поне тези, които сте се докосвали до някои от изданията на списание „Дъга“), познавате работата му от историите за Добромир и Томек.

„Дай парата… Да си я откраднал честно като мен!“разбира се и тук хуморът не липсва. Героичните постъпки са съчетани с интересни предизвикателства.

***

Краят на Бенковки по „Записки по българските въстания“ – рисунки – Владимир Коновалов

Страниците, които ни подарява В. Коновалов, са изцяло рисувани на ръка. Патриотизъм, почит, чест… връщане към славното минало и възпяването му.

Каквото и да кажем за него, ще бъде малко. Неговото достолепие, талант и отдаденост на творчеството, говорят достатъчно. Може би последният проект, в който взима участие, но със сигурност поредният, който ще остане в сърцата ни. По щрихите ще го познаете. Няма как- стилът му е повече от различим. Той е уникален. Също като него. Имах честта да се запозная с Коновалов на премиерата на „Над дъгата 2“ и той ме очарова с благостта на характера си. С усмивката на човек, достигнал и усетил възвишеността на познанието, което възпитава акта по сътворяване на изкуство у твореца.

„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранинът аз отворих такава люта рана. Която никога няма да заздравей!“

***

Зона Б18


Сценарист: Сотир Гелев; Художник: Димитър Стоянов – Димо

Комикс без фантастика не може. Но не каква да е фантастика, а постапокалиптична. Предвещаваща очакване. Не те пуска. Кара те да четеш, да четеш … да фантазираш. Паралелно да развиваш свой собствен сюжет във вглъбеното си вече съзнание. Страниците те пренасят в нов, различен свят.

Spoiler alert : Идеята за материализацията на фобиите на хората ме грабна веднага! Преоткриваш  най-дълбоко пазените страхове, някои от които много отдавна си забравил. Онези, които си заровил в подсъзнанието си, защото това е бил единственият начин да се справиш с тях.

Искам продължение на тази история… ЗАДЪЛЖИТЕЛНО… Това беше естествена ми реакция след като осъзнах, че разказа е приключил. Просто няма как да остане без продължение. До такава степен разпали любопитството ми, че след това няколко пъти се връщах, търсейки още страници от същия сюжет.

Мисля, не убедена съм, че Сотир Гелев трябва да напише книга (една минимум). Роман. Той умее да вълнува. Умее да улавя емоциите на читателя и да борави фино и продължително с тях. Да ги настройва на онази честота, която най-прецизно работи с въображението и усещането за тънката граница между реалност и художествена измислица.

Ако можех да си пожелая нещо за рождения ден – това щеше да е. Роман от Сотир Гелев.

***

Дамга

Сценарий: Марин Трошанов и Евгени Пройков ; Художник: Петър Станимиров  

Не успях да се преборя – промълви през сълзи – Има много като мен… Краят идва… Тя издъхна, но аз знаех, че не говори за себе си. Девойката беше видяла края на света…

Не просто обещаващо… а завладяващо…

Скорошното познанство и досегът ми до Марин, бързо ми подсказаха, че това е човек, чието въображение е вперено към свят, който за теб ще бъде непонятен, до момента, в който той не ти позволи да се докоснеш до него. Измерението, в което той пребивава и твори, е вълнуващо и предразполагащо. Сякаш ти казва „Заповядай в моето време – пространство. Не бързай да си тръгваш. Наслади се“ … и без усилие, съвсем естествено, може … и едновременно с това, те убеждава, че познанието, което носи той самият, е именно онова, от което се нуждаеш ти самият.

Ако сте почитатели на хоръра и в частност на Стивън Кинг, то когато влезете в книжарница и се отправите към рафтовете, специално отредени на този тип литература, ще установите, че кориците на книгите на Краля на ужаса, преведени на български, са дело на ненадминатия Петър Станимиров.

Обръщайки се към заглавията на авторите на българска фантастика ще откриете същото име. През 2009 г. П. Станимиров е поканен от издателство „Рийдърс Дайджест“, за да илюстрира българската част на изданието „Приказки от цял свят“. Взимайки участие в този проект, той твори редом с художниците: Тони Улф, Пиеро Катанео, Либико Марая, Северино Баралди, Вадим Челак.

Какво се случва, когато проклятието, което те е сполетяло, е и най-голямата ти сила? Пази те, предупреждава те, но от него извират само нещастия. Бди над теб, спотайвайки се мрака, и дебне… очаква момента, в който ще бъдеш намерен…

… следва продължение

… силно се надявам да има такова!

***

Миташки и небесната джаджа

Текст и рисунки : Румен Чаушев

Незаменимият детски хумор. Детството, което се полага като изначално и подразбиращо се право. Шегите, приятелите, хулиганите. Всичко това, примесено с доза екшън (онзи, който всеки тийнейджър, иска да изживее и в името, на който бърза да порасне).

„.. и ако искаш да знаеш името ми не е „дребен“. Тази година дори пораснах с 11 сантиметра“.

Сюжетът разказва как предмет с особена значимост и сила, попада в ръцете на малкия Миташки. Момчето не осъзнава какво притежава, но това не му пречи да разучава въпросният амулет. Присъщото детско любопитство, съчетано с първото любовно увлечение и скритото убежище на тавана в апартамента на баба и дядо, прави тази история връщаща всеки прочел я назад във времето. Към неговото детство и онова, което то олицетворява.

Не липсва и фантастичният елемент. Въпросната джаджа има специално предназначение и трябва да бъде върната, там откъдето е дошла. Може ли едно дете да се раздели с любимата си играчка и какво ще се случи ако те не могат да бъдат разделени просто така?

***

Тамара

Текст : Сотир Гелев ; Рисунки : Пенко Гелев

–          „Да гръмнем първо стареца!

–          Махни това пушкало и ела да се разберем като мъже!

–          Престанете, момчета! Убеден съм, че този, когото търсим, сега ни чува и не му харесват глупостите, които дрънкате… “

Действието се развива на чужда планета. Там животът и привичките на хората са различни. Ценностите са други. И все пак откриваме близки елементи до нашето ежедневие. Алчност, преследване, влюбване… Мен, разбира се, ме грабна артилерията, въоръжението, идеята за бунт и наличието на робство.

П.С. Всяка история е вълнуваща. Сюжетът, съчетан с прекрасните илюстрации, правят комикса истинско бижу. Бижу, което трябва да бъде притежавано не само от запалените колекционери и почитателите на този тип изкуство, но и от всеки, който поне малко разбира от качествена литература и цени българските творци!

Повече за самия комикс и интервюта с всеки от участниците в изданието, може да откриете в блога на Марин Трошинов – https://troshanov.wordpress.com

img_46081

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s