„Изцелението(на)Шопенхауер“ Ървин Ялом – там, където драматичната човешка същност се среща с философията (БОНУС: ВИДЕО РЕВЮ)!

Когато започнах да чета книгата на Ървин Ялом „Изцелението (на) Шопенхауер“, разбрах, че съм попаднала на съкровище. Психиатър по образование и психотерапевт по професия, авторът е написал една човешка изповед, която трогва мигновено. 

images

 

Това е книга, която живее собствен емоционално наситен живот. Тя съчетава висок литературен стил, психологически анализ и неподправена любов към живота и хората. Страниците дишат. Думите фино боравят със струните на човешката психика. Всеки читател е в състояние да се припознае в някой от персонажите. Дори само в отделно негово качество и постъпка. Героите, всеки вкусил от превратностите на живота, се борят с дълбоко вкоренени проблеми.

 

 

“Животът е злощастие. Аз реших да прекарам своя живот в размисли по този въпрос”!

 

Най-сериозна травма получава психотерапевтът Джулиас, на когото е поставена диагноза „рак”. Приближаващата смърт го принуждава да направи равносметка на живота си. Отдаден на своята работа, той решава да се свърже с Филип- единственият пациент, на когото не е успял да помогне. След кратък разговор с него установява, че той е намерил лек за неудържимия си сексуален нагон в „прегръдките” на известния немски философ Артур Шопенхауер. Проблемът обаче се крие във факта, че неподатливия, студен и отчужден Филип е изгубил собствената си идентичност в идеите на мизантропа.
Ребека– преуспяла адвокатка и красива жена- изпитва ужас от загубата на красотата си. В желанието си да бъде харесвана и на всяка цена забелязвана, тя напълно е отъждествила и подчинила същността си на физическата привлекателност. Нейната душевна рамка и забуления в нея срам, могат да се очертаят с една простичко изречена фраза: „Чувствам се разголена. Всички са забелязали, че имам навика да играя с косата си”! Подсъзнателен метод за привличане на внимание.
„- Да си така самодостатъчен, никога да не копнееш за присъствието на другите… не си ли самотен?”
„- Напротив. В миналото, когато копнеех за обществото на другите и очаквах от тях нещо, което те ми отказваха или по-скоро не бяха способни да ми дадат, тогава срещнах самотата.”
Пам не е в състояние да задържи мъжете до себе си. Депресивното й състояние я поглъща и в съзнанието й се откроява страшната мисъл, че живота е дотам наситен със страдание, че трябва да се пожертва в името на спокойствието. Компромисът е победил животът.
Бони не намира начин да се справи с килограмите и ниското си самочувствие. Тони има проблеми с гнева, Гил не е в състояние да защитава собствената си позиция.
Всеки един от тях трябва да се изправи пред групата; да признае недостатъците и страховете си. Да понесе критиката, съжалението, но и подкрепата и помощта. Неспособни да общуват истински, героите се учат да преодоляват заложените им душевни капани по пътя към щастието.
Самият Шопенхауер е подложен на терапия в образа на Филип. Интересно е как философските идеи биват така дълбоко припознати и вкоренени в нечие съзнание. До такава степен, че да не бъдат приемани като недостатък, а напротив. Мизантропията и социалната изолация биват издигнати в култ. Властва принципът: Колкото по-малко очакваш от хората, толкова по- малко самотен ще се чувстваш.
Цветето отвърна” “Глупак! Наистина ли си въобразяваш, че цъфтя, за да ме види някой? Цъфтя единствено заради себе си, защото така ми се нрави, не заради другите. Моята радост се състои в това да съществувам и да цъфтя”.
Къде е истината и какво е лечението на подобни проблеми? Дали терапевтът е в състояние да определя кое е правилно и кое грешно? Къде свършва вината и къде започва отговорността?
В „Изцелението (на) Шопенхауер” драматичната човешка същност се среща с философията, преплита се и се потапя в чуждите, но познати общочовешки проблеми и в устрема на своето безсилие се опитва да помогне на ближния. Затрогващо е! Животът, приет като страдание, породено от привързаностите, не трябва да бъде сломен, нито успокояван. Той трябва да съществува в този си суров и първобитен вид, за да подклажда стремежа на човешката природа към преодоляване на тази болка. Защото именно в този допотопен устрем се крие начина за създаване на най-красивата мелодия.   
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s