“Закуска в Тифани” Труман Капоти – най- страшно е онова, което трае вечно

“Това е страшно. Защото може да трае вечно. Да разбереш кое е твое едва, когато си го изоставил”

Тази книга е едно малко бижу. Тя носи слава на своя автор още преживее. Аз обаче нямам едностранно мнение за нея, въпреки че носи любимия ми писателски прочит. Не знам дори как не я захвърлих още на петата страница. Книгата носи моят стил. Стилът на красивият изказ и красивите фрази. Тя е по скоро есеистично разказване, отколкото действен роман. Сюжетът се върти около персонажите, не около действието. Проследява техните характери.

На мен героите не ми допаднаха. Холи Голайтли- главната героиня е всичко, което не харесвам у една жена. Тя е лекомислена, егоцентрична, наивна и млада. Тя е напълно изгубена, без цели, без мечти. Животът й се върти около мимолетни и повърхностни желания. Както се казва в книгата: “Човек трябва да е чувствителен, за да я оцени; да има поетичен усет”. Може би ми се искаше да проследя действията й и да видя възможно ли е израстване и осъзнаване при подобен тип личност. Холи използва всичко, за да задоволи желанието си за живот. Включително многото мъже, които често я посещават. И самите те нямат нищо против да бъдат използвани. Нейното основно желание се простира до намирането на богат мъж, за когото да се венчае.

breakfast-at-tiffanys

“Едно от многото чудеса на света е да наблюдаваш любимия си, докато спи. Тъй като той не вижда, че го гледаш, може за няколко секунди да държиш сърцето му в ръцете си”.

“Тъй като истината е несъществуваща, тя не може да бъде нищо друго, освен илюзия — обаче илюзията, този страничен продукт на разбулващото майсторство, може да достигне върхове, доста близки до недвижимия връх на Съвършената истина”.

През цялото време, докато четях тази книга, не успях да се освободя от тягостното усещане, че ме дразни. Вероятно това е причината да я прочета. Да задълбая. Да открия някакъв по-специален смисъл. Някакво оправдание за подобен начин на живот и стил на поведение.

Защо нарекох книгата бижу, въпреки факта, че за мен четенето й не беше приятно изживяване. Нарекох я така, защото ме накара да открия у себе си необходимото желание и нерви да вляза в душата на този роман и да го преживея. Да усетя посланието, което авторът е вложил. Независимо, че осъждам неговите герои. Може би самата идея е била в това. Може би затова тази книга е един от шедьоврите на американската литература.

Препоръчвам книгата, защото е добро средство за трениране на възприемането ни на нещата и хората, които не харесваме и не уважаваме.

“Всеки има право на високомерие – каза тя- но първо трябва да докажеш, че имаш нужните основания да со го позволиш”. 

“Днес е неделя. В неделя часовниците изостават”. 

“Ако си позволите да обикнете диво същество, накарая ще останете с поглед в небето”. 

“Някой видове слава не красят репутацията на едно момиче”. 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s