Самотата на простите числа (La solitudine dei numeri primi)

Не се потапяй в „Самотата на простите числа“, защото от там изплуване няма. Ако търсиш себе си, недей, повярвай ми, ще се изгубиш. Има книги, след които трябва да минат дни, седмици, понякога дори месеци, за да излезеш от пространството, в което си попаднал четейки ги.

numeriprimi-002360-038a_x990

Краят всъщност не е тежък, нито драматичен. Краят е болезнено апатичен. Целият сюжет носи от онзи особен вид тъга, която всеки трябва да изстрада по своему. Онази, неразделимата от същността на човека меланхолия. Споменът за Цялото, за Съвършеното, от което ние сме толкова далече. Болата от разочарованието, че сме на земята и че не сме си „на мястото“.  Осъзнаването, че сме откъснати и сме сами. Усещането, че не принадлежим на телата си, а просто изживяваме опит. Че сме раздробени на съставните ни части.

И сме сакати, неспособни да открием и създадем истинска душевна връзка с никого. Емоциите, които ни заливат всъщност са обрани, изчистени, рационализирани. Защото сме длъжни да преборим първото, най-дълбоко и съкрушително чувство за самота и изолация от Цялата картина.

Разказ за цялата палитра анормално и асоциално поведение, което обществото заклеймява като „ненормално“. Объркана психика, дълбоки душевни рани и разочарования от битието, което ни се налага да населяваме. Две души, съшили се в едно, за да споделят само един разпадащ се свят. Свят на „нормалността“, която ги залива, но вместо да ги бута към брега, ги дави.

Изказвам се за книгата, само защото тя се оказа първата (от всички, оставили отпечатък върху мен), която до такава степен навлиза в простата същност на самотността, че я извайва като естествено състояние. Състоянието- единственото, с което слизаме на Земята.

Толкова просто, че в самата си простота е съвършено.

Любими цитати от книгата: 

Годините в гимназията бяха отворена рана, толкова дълбока, че сякаш никога нямаше да се затвори. Матия и Аличе преминаха през тях, без да дишат, той, отказвайки света, тя, чувствайки се отхвърлена от него, и си дадоха сметка, че разликата не е голяма. Свързваше ги дефектно и асиметрично приятелство, изградено от дълги отсъствия и много тишина“

„Вече знаеше – решенията се взимат за няколко секунди и се изплащат през останалото време“. 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s