Поезията – най-чистото послание на сърцето!

В крайна сметка едно стихотворение трябва да достигне до три места: окото, ухото и това, което можем да наречем сърце или душа. Най-важното за нас обаче е да достигнем до сърцето на читателя. — Робърт Фрост

Тъй като уча за изпити и сесията ми безмилостно наближава, реших да споделя с вас, любимите ми поетични книги. Излишно е да казвам, че са четени и препрочитани. Знам 80% от стиховете наизуст.

Да четеш поезия, означава да преминеш в друго измерение. Ритмично, неосезаемо. Измерение, в което е необходимо единствено да чувстваш. Това е различен вид послание, преминаващо отвъд подредеността на простите изречения. В поезията можеш да се изгубиш, но едновременно с това можеш да откриеш истини за себе си, които са ти убягвали. Да си спомниш старо познание.

Добрата поезия изтрайва няколко Вечности —Венцеслав Константинов

1111-2


Поезията е магия! Тя борави със струните на човешката душевност, настройвайки ги на вълна, откъсваща от реалността. Тя пренася съзнанието в селенията на вълшебството и потапя със своята нежност и драматичност. Поезията е особен вид чувство. Особен вид послание! Мелодия, облечена в рима. Мисъл, изваяна до съвършенство; подредена и стройна. Едновременно с това напомняща хаос.

 

 

Не мисля, че поезията изразява чувства. Тя събужда чувства у читателя, а това е нещо съвсем друго. — Маргарет Атууд

Имала съм честта да се срещна и да разменя по няколко думи с тези прекрасни български автори и съм толкова горда, че ги познавам. Те носят литературата в сърцата си и техните усмивки сътворяват Вселени.

Камелия Кондова е моята пътеводна светлина в живота.

Фарът, за който погледът ми се улавя, когато тъмнината превземе съзнанието. Тя е онзи душевен пристан, на който усещам мислите си подредени и в хармония. Когато препрочитам или по-скоро, когато преповтарям стиховете й в ума си, “чувам” нейното послание. И се вкопчвам в него.

Израснах с поезията на Камелия. От както я открих за себе си, не мога да я пусна. Нейните стихосбирки“Колко е живот да му се сърдя” и “Бай Георги има тъжни рамене” са винаги до мен, а любимите ми стихове – са вечно в ума ми.

 

За Маргарита Петкова и Добромир Банев каквото и да кажа, то ще бъде малко, семпло и повърхностно.Те, сами по себе си, са гиганти, а в тандем – едно завършено цялостно творение, неподлежащо на утихване във времето. Те са като ураган, който идва, завихря съзнанието, разрушава старите ти представи, помита съжалението и изгражда една нова реалност, която се превръща в част от теб самият! И ти вече не си същият! И няма как да бъдеш, защото след ураганите, вече всичко изглежда различно. Останките са различни, изграждането започва от нулата, но носи спомена за онова дълбоко опустошение, което е оставило своя отпечатък върху руините и благодарение на него градиш отново.

 

***

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s