Литературно пътешествие из необятността, новаторството и екзистенциализма на френските класици! (pt.1)

Ако не знаеш какво да кажеш, кажи го на френски!

parisvintagebookcuteeiffeltowerfrance-a1b4942fcc4b0f0bcaa779f70a917585_h

Албер Камю- с носталгия към миналото  

„Не е вярно, че сърцето остарява, просто тялото създава тази илюзия”.

Образът на нобеловия лауреат се простира отвъд традиционната представа за него. Роден на 7 ноември 1913 година в Алжир, въпреки бедния си произход и меланхоличната проза, която извира под перото му, той счита себе си повече за реалист, а не за песимист. Произходът му често го кара да се чувства като чужденец в страната си. Туберкулозата, която го наляга, прекратява футболните му занимания, а малко по-късно, по време на Втората световна война,  отказват да го вземат в армията. Работи на различни места. Завършва философия и постепенно развива писателските си умения. Войната прокарва у него леви убеждения, макар че критикува комунизма. Включва се във Френската комунистическа партия .

По това време създава„Чужденецът” и „Митът за Сизиф„”. Увлича се по екзистенциалното течение на Сартр. Различията във възгледите на двамата философи карат Камю да се оттегли.  Публикуването на „Разбунтуваният човек” му донася остри отрицателни критики от лявата интелигенция, а поредния туберкулозен пристъп го докарва до пълна депресия. Занапред се занимава с създаването и поставянето на драматургични спектакли.За вдъхновение използва собственото си съществуване. Прекроява животът си в творбите и вероятно това е причината те са толкова истински и живи.

„Чарът дава възможност да получиш положителен отговор без да зададеш ясен въпрос“.

„В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято“. 

 

Жул Верн- за силата на въображението

Изключително продуктивен писател, романист, автор на пиеси и разкази. Жул Верн е приеман за създател на научната фантастика. Идеите за неговите творби той черпи единствено от своето безгранично въображение, което му предоставя един магичен свят, който в последствие бива претворен в реалността. Това е писателят предсказал в писанията си научни достижения като пътуване в космоса, под вода, използването на ракети. Все неща неизвестни и недостижими по негово време. Той е геният, поставил основите за строежа и развитието на научната фантастика през 20-ти век, както и създаването на множество изобретения.

Вероятно това се дължи на прекрасното детство, което писателят споделя със своите братя. Те четат, фантазират, мечтаят за далечни страни и пътувания с кораби. Докато учи право, по желание на баща си, Верн е нещастен. Той се включва в различни литературни кръгове. Увлича се по Александър Дюма и Виктор Юго, и макар вече дипломиран юрист, той категорично отказва да се върне при баща си и да упражнява избраната от него професия. Първоначално започва да пише пиеси, а след това и повести, голяма част от които повлияни от Едгар Алън По. За да е в състояние да издържа семейството си, освен като писател, работи и като борсов посредник.

До края на живота си не прекратява издателският договор, който сключва с Пиер Етцел. Жул Верн се отличава с това, че чете, проучва, разглежда всичко свързано със своите романи, за да им придаде необходимата достоверност. Този похват ясно личи в „Осемдесет дни около света”, „Пътуване до центъра на земята”.

“Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията.”

„…Защото е напълно естествено един човек да се пожертва заради двама други. Това е математически вярно!“ – из „Пет седмици в балон”

 

Александър Дюма- за величието на романите

Едва ли има човек, който да не е прочел „Граф Монте Кристо”. Несъмнено един от романите- апогей в творчеството на само на Александър Дюма, с огромен принос към богатството на световната литература. Желанието на писателя да пресъздава исторически и приключенски сюжетни линии в творчеството си се съчетава перфектно със способността и усета, които притежава, точно към тази материя. Този му усет е втълпен от неговата майка, която през цялото му детство не спира да му разказва за подвизите на баща му по време на управлението на Наполеон.

След като успява да напише и наложи няколко свой пиеси, Дюма се насочва към романите. Тъй като не може да си позволи престижно образование, поради ниски доходи, му се налага да прибягва до помощта на други хора за отпечатването на творбите си. Това, разбира се, не попречва на „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо” да видят бял свят. Именно те му носят високи доходи, но поради липса на всякакво финансово управление и контрол, Дюма често остава без дом. Умира на 5-ти декември 1870г.

“Моите мечти нямат граници, аз винаги искам невъзможното”.

… до деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: 
Чакай и се надявай !

 

Лафонтен- истинския лик на животните и хората

Въпреки автоматичното свързване на Лафонтен с баснята, той е автор и на много разкази, пиеси, поеми, роман, ,комедии, епиграми. Писателят се появява в момент, в който баснята не се е смятала за качествен литературен труд, но той и придава ново значение. Променя я. Използва Езоп като вдъхновител за развитието на този жанр. Това, което прави Лафонтен е да изучи внимателно човешките качества, емоции и пориви,  да ги вклини в своите басни и да ги пресъздаде косвено чрез животните. Но без животните да изгубят облика си.

Характерното и отличителното при него са поуките, които са възпитателни и приканват към размисъл. Лафонтен успява с малко думи да каже много. Да предаде дълбоко послание по един свободомислещ, не дотам бунтарски, хумористичен начин и да предизвика реакция у четящия. Писателят се интересува от философия, но както в началото на живота си, така и в неговия край, той обръща поглед към религията. В основата си той е духовник и всъщност започва да пише много късно- на 37 години.

Раждащата планина

В родилни мъки планина

         крещеше толкова високо,

         че сбра се цялата страна,

         решила, че щом дойде срокът

   ще се роди най-малко нов Париж:

         роди се мишка с косъм риж.

               Замислен над тоз разказ,

               при тъй лъжлив сюжет

               пак с верен смисъл стряскащ,

               се сещам за поет,

         що казва: „Ще възпея боя,

що водиха герои и богове при Троя.”

Какъв излиза често мъжът, на думи цар?

                         Чист въздухар.

Шарл Перо- вечните приказки

Подобно на Лафонтен и Шарл Перо е юрист по образование. Ражда се в богато чиновническо семейство и прописва чак на 55 годишна възраст. Казва, че посветил първите си приказки на своя син с цел да му предаде част от своите разбирания за морала и възпитанието. Всички сме чели и сме отраснали с „Пепеляшка”, „Палечко”, „Котаракът в чизми”. Вместо да остаряват с времето, те с всяка изминала година придобиват все по-голяма популярност. Много са филмите, направени по тези приказки- както анимационни, така и игрални.

Негова заслуга са и голямата част приказки, които превежда. Освен това записва устни приказки и ги преработва във вид, подходящ за деца. Използва народното творчество като отправна точка за работата си. Той е прогресивно настроена личност, с не добро мнение за класиците. Новаторството е неговата стихия.

8321-4

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s