Литературно пътешествие из необятността, новаторството и екзистенциализма на френските класици (pt.2)

Виктор Юго- многостранността на таланта

Поет, драматург, художник, писател, общественик. Много са делата, с които се е занимавал Виктор Юго. Освен, че развива писателският си талант, той участва дейно в обществения живот. Известен е с изнасянето на речи в Камарата на лордовете, с дебатите, които води във връзка със смъртното наказание. Славата му на човек със собствено мнение и твърди обществени позиции, както и част от изказванията му, се обръщат срещу него и му носят заточение, продължило повече от двадесет години.

Освен, че написва безсмъртните„Клетниците” и „Парижката Света Богородица”, се занимава и с театрална дейност. Негова е драмата „Ернани”. Заедно с Александър Дюма създава театър, пригоден към новите изисквания на романтичните драми. Стил, който самите те създават. Периодът ми на изгнание е плодотворен, въпреки нещастията, които го сполетяват. Единствено най-малката му дъщеря Адел го надживява. Другите му пет деца умират млади. Брат му, към когото е силно привързан, заболява от шизофрения, и последните му години са изключително тежки. В този период Юго създава „Легенда на вековете”, „Морски труженици”, стихосбирката „Съзерцания”.

“Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек”.

“Усмивката от радост е много по-близо до сълзите, отколкото смеха”.

“Думата, която Господ е изписал на челото на всеки човек е Надежда”.

 

Оноре дьо Балзак- за големите провали и големите успехи

Животът и кариерата му започват почти трагично. Още от малък е отделен от семейството си и даден на дойка. Вижда родителите си рядко. Майка му, към която в последствие развива чувство на ненавист, се отнася хладно към него, без особени майчински емоции. На Балзак не му върви в училище. Често е наказван заради слаб успех. Накрая по същата причина е изключен. По-късно учи право в Сорбоната и посещава лекции по психология и философия. Започва да работи като юрист с помощта на семейството си. Майка му се съгласява да финансира първите му литературни произведения, които се оказват разочароващи.

Дълго време никой не го признава за писател. След почти цял живот на провали и разочарования Балзак успява да напише романът „Шуани”. Той дава истинският старт на писателската му кариера. Той не пропуска тази златна възможност и работи непрекъснато за успеха на творбите си- по 15 и повече часа в денонощието. Упоритостта му се увенчава с успех. Сред най-значимите му романи са „Човешка комедия”, „Дядо Горио”, „Йожени Гранде“, „Братовчедката Бет“.

“Бъдещето на нацията е в ръцете на майките”.

“Нещастието е добър учител, но неговите уроци са жестоки”.

“Рискуваме да сгрешим много, ако съдим за човека по неговите съчинения; хартията търпи всичко”.

 

Ги Дьо Мопасан

Поредният правист сред френските писатели. Мопасан е отгледан от високообразованата си майка, която взима смелото решение да напусне съпруга си и да отгледа и възпита двамата си сина сама. Мопасан се увлича не само по литературата. Записва се в армията по времето на Френско- Пруската война. Става репортер и обикаля света като такъв. Харесва му да се занимава с журналистика и да пътува. По този начин опознава хората и нравите им. Това познание му дава идеи за разказите, които пише, а те са над 300.

Към тях можем да добавим два романа, стихосбирки и пътеписи. Често си служи с комични похвати. Използва обикновени наглед човешки случки и преживявания, и ги разказва увлекателно в творбите си. „Бел ами” му печели най-голяма популярност. Болестта, безскрупулността, лудостта, негативните човешки качества често присъстват в разказите му. Животът на този наглед авантюристично настроен и отворен към хората и света човек, приключва в приют за луди, след като прави неуспешен опит за самоубийство.

“Всичко в живота е въпрос на нюанси… “

“Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия не живота ни”.

 

Маркиз дьо Сад

Не случайно терминът „садизъм” произлиза от името на този мъж. Маркиз дьо Сад е сред най-разкрепостените и невъздържани характери. Тази му същност се влива във всичко, което пише. Творбите му са силно еротизирани и то по начин доста далечен от представата за красиво и романтично сексуално изживяване. Неговите новели не просто поставят акцент върху порнографските плътски удоволствия, но и силно наблягат на насилието, неограничеността и невъздържаността на сексуалните пориви.

Болката, страданието и пълното унижаване на партньора са неизменна част от всичко, което пише. Тези му разбирания са в пълен противовес с църковните канони и обществените морални порядки. Става е военен. Получава чин „капитан” и се сражава в Седемгодишната война. Наследник е на Лаура. Добре познатата ни персона от сонетите на Петрарка. За Маркиз дьо Сад предразсъдъци и сдържаност не съществуват. Бързо става известен с разгулния си начин на живот и сексуалните си извращения. Задържан е и е осъден за содомия и отравяне. Първоначално присъдата е смъртна, след това обаче го местят в лудница.

8421_big

Антоан дьо Сент-Екзюпери – все във висините…

Книгата, която не слиза от челното място на всички литературни класации „Малкият принц” е вдъхновена от пилотската професия на Екзюпери. Както и целият му живот. Любовта му към авиацията е съизмерима може би само с любовта му към писането и литературата. Авторът прави дори невъзможното, за да лети във висините. Там и умира- не намерен след смъртта си. За него Рене Шамт пише: „Той е от тези хора, на които би било тясно в гроба. Затова им е завещано да се разтворят в необятността на небето, земята, океана…“. Той е прекалено извисен интелектуално и духовно.

Малкият принц ” е доказателство за неговата чиста душевност и съзнание. Книгата е написана в хотелска стая в Ню Йорк и сякаш е била предвидена за деца. Но е много повече от детска книжка. Тя е без аналог в цялата световна литература. В тези малко на брой страници е събрана житейска мъдрост и философски прозрения, които на пръв прочит изглеждат лесни и толкова познати. Но истината е, че в тях се крие дълбок екзистенциален замисъл.

0b8aeef5

Здравей. Не сме се виждали отдавна.

Единствено звездите пазят твоя смях.

Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди – монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята … бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием… Може би от срам…
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото…И така…Мълчим…/
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.

Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s