Книгата има характер. Носи Душа! Опитай да надминеш това …

… чак тогава пристъпи към мен…

Не обещавам, че ще те пусна в душата си, но ти гарантирам, че всяка следваща стъпка ще отвежда човека в теб … към самият него!

sketch-drawing-cute-girl-reading-book-vector-illustration-romantic-text-my-not-tonight-i-m-hand-drawn-greeting-card-67865637

„Ти не вървиш. Ти се рееш из пространството. Слез на земята„! 

(чувам го отново и отново… )

Не искам да слизам на земята. Ако можех да потъна между страниците, щях да се гмурна със засилка.

Дълго време отричах емоционалността си. Слагах знак за равенство между нея и слабостта. Вече знам, че това е природа, от която не мога да избягам. Истината е, че аз имам нужда да чувствам! Да усещам душите на хората. Но те често биват поставяни в забвение, отстъпвайки място на далеч по-тленни и материални потребности. Взирам се в очите им и виждам всичко друго, но не и душа. По-поучително, приятно и полезно е да гледаш душите, които прозират през страниците! По-чисти са. Неопетнени. За тях винаги има надежда. Те искат от теб единствено отдаденост. Отдаденост до последния ред.

Искат да преживееш с тях емоциите, които ги вълнуват. Да проявиш разбиране, когато правят грешки. Да поплачеш с тях, когато ги боли, приемайки болката им като своя. Да се радваш, когато се вълнуват и да трепериш, усещайки, че нещо лошо би могло да им се случи.

Обичам писателите, защото те не просто създават характери, те вдъхват души на своите персонажи. Души, с които можеш да общуваш. С които можеш да се слееш и да знаеш, че зад това сливане стои единствено копнеж за познание!

Може би първо ще отида при Хийтклиф, за да се науча как се оцелява в дом, в който си нежелан. Как се кове личност, когато ежедневно бива потъпкана. Бих искала да разбера как се живее живот, в който любимата е само в сърцето ти и топлото ти усещане за нея е примесено с омраза. Как тези две противоположни чувства са способни да населяват едно съзнание и да не го докарат до пълна лудост.

След това ще искам да се сгуша до Ана (без да е Каренина). Само Ана. Oнази, която преди Алексеите е мечтала и обичала. На първо място себе си, преди да заобича тях. Преди да се саморазруши. Искам да поседя с нея на перона. Да разбера последните й мисли, последното й усещане. Онзи порив, който я изпрати под релсите. Искам да почувствам самоубийствена лудост, до която само любовта е способна да те докара.

И сетне ще отида при Борис, абстрахирайки се от Ирина. Искам да изпитам болната амбиция. Чувството за безконечна власт. Непрестанното желание за повече. Искам да изпитам срива на съзнанието. Да узная как се губи съвест и как се живее без нея. Да изпитам чувството на празнота, голостта на душата, вехнеща и пропита с никотин.

След подобно откровение, после дълго се мълчи. Затова ще се приютя при Пилгрим. Той е моето разбиране за ангел. Чистотата на универсалното познание. С него бих се чувствала нормално, защото споделяме едно и също неразбиране към живота на тази земя. След него пак ще искам да мълча. Мълчанието е мелодия за Душата. Начин да чуеш мислите си. Затова ще приседна до Едуард, помните го, от „Вероника решава да умре“. Обичам да си мълча с хората на всякакви теми. Не изпитвам нужда от празно многословие. От каквито и да е думи, когато мога просто да съзерцавам Душата на отсрещния човек!


П.С. Ако не притежаваш Душа, няма да ти бъда интересна. Онази Душа, която се стреми към пълнота и копнее да бъде цяла. Ако не притежаваш тази душа, за мен си празен. Черупка, която е куха. Нямам място за празни хора.

Като искаш да си „като хората” –

моля, не отпивай от живота ми. 

К. Кондова

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s